Борис Данков е журналист във в. „Дума“ от неговото създаване през 1990 г. от Стефан Продев до октомври 2015 г.; редактор е на приложението за литература, изкуство и култура „Пегас“. През 1995 – 1999 г. е директор на Българския културен институт във Варшава. Автор е на книгите: „Магията на словото“, психографски анкети (1986); „Сянка на птица“, стихове (1994); „Хаос“, стихове (1995); „Енигма“, стихове (1995); Колибарски сънища, стихове (2007); „Гневни хроники“ том 1, публицистика (2012); „Събеседници“, литературни разговори и анкети (2016), „Гневни хроники“ том 2, публицистика (2019). Носител е на наградата за ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Отечество любезно" на издателство "Захарий Стоянов". ... "С тази книга си поставям за цел да прибавя някои щрихи към малко известните досега сведения за историята, топонимията, демографията, местния диалект, фолклора, поминъка, бита, нравите и обичаите на селищата Жълтеш, Ясените, Източник, Савчовци, Драганчетата и Торбалъжите." Борис Данков "Първоначално с. Жълтеш е било заселено от бежанци българи, дошли от разни места. Те бягали от турци, даалийци и др. Заселват се тук на скришно и запазено място. Най-напред се заселил някой си дядо Добри, който ... |
|
|
Ей го пак Борис! Помните ли го?! Онзи Борис, който взриви фармацевтичната лаборатория в най-престижния германски университет; реши да стане топбарман, без изобщо да близва алкохол, и избяга от злополучно интервю за работа под предлог, че приятелката му е бременна. А приятелка нямаше... камо ли пък бременна! Е, приключенията и походът му за "покоряване на Запада" не секват! Втората част на "Германия, моя любов" ни потапя в не по-малко абсурдни и смешни ситуации - преживени от главния герой точно така, както са описани. Този път обаче има една малка разлика: Борис е идея по-зрял, по-ориентиран и като че ... |
|
|
Ако животът е само болка и страдание, струва ли си да го има? Ако всеки ден се събуждаш с ужас от това, което може да ти поднесе денят, струва ли си изобщо да го започваш? Ако пред очите си виждаш единствено смразяващи картини на смърт и болка, ако всяка мисъл за бъдещето е свързана с чувство за абсолютна безизходица и вакуум, ако няма нещо в теб самия, което смяташ за хубаво, то защо трябва да се мъчиш?"Здравейте, аз съм Борис, повече от 15 години страдах от депресия, безсъние и паническо разстройство. Аз умирах всеки ден, по няколко пъти на ден, за да се изправя след поредния пристъп на паника и да продължа ... |
|
|
2000 година, края на септември. В разгара на Октобърфест един 18-годишен тийнейджър, току изкласил Немската гимназия в София и преодолял цялата абсурдна въртележка на визовия режим за следване в престижен университет, слиза от самолета на летището в Мюнхен. Оборудван е с два куфара от времето преди новата ера и един животоспасяващ леген, но и с твърдата нагласа да покори Запада и да докаже, че България има много какво да предложи в негово лице. Реките от мед, масло и конвертируема валута; работа, която ринеш с лопата; луксозните жилища за жълти стотинки и всякаквите други благини на другия свят се оказват... мираж. Налага ... |
|
|
Или 9 години борба с безсънието, себе си... с всичко. Какво прави човек, който се бори с клинична депресия, панически атаки и хронично безсъние? Пише статуси във Facebook. Девет години статуси - раждания, смърт, кризи, Ковид, война в Украйна, избори... В тази книга е събрано всичко, което е минало през овъртолената глава на един нищо и никакъв, но по своему необикновен български Борис. Девет години живот и девет години статуси с всичко, което животът може да предложи - смешно, тъжно, страшно, съмнения в себе си, в света. Когато човек не може да спи, мисли и пише, и го бута тоя живот да върви нанякъде, все едно накъде. ... |
|
|
Съвети за строеви офицери. ... "Помни войната - съвети за строеви офицери" е най-значимата част от писменото наследство на легендарния полковник Борис Дрангов - човек с чист възрожденски патриотизъм, военен педагог, отличен организатор и блестящ оратор. Тази забележителна книга разкрива частица от онази мощна и всепобедна харизма, присъща на офицера, заради която негов подчинен изписва с ножа си върху скала думите "Аз служих при Дрангов", а началникът му казва "Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов". На 26 май 1917 г. героят от три войни преминава във вечността, ... |
|
|
"Помни войната. Съвети за строеви офицери" е изключително актуална и днес, защото ценностите и добродетелите, в които полк. Дрангов възпитава офицерите от преди 100 години, излагайки в сбита форма своите съвети, са непреходни и валидни за всички сфери на живота. "Аз служих при Дрангов" - тези думи, изписани с нож върху скала в Беласица, са най-красноречивото признание за качествата на полк. Борис Дрангов, с които той е спечелил сърцата и умовете на подопечните си войници и офицери. Възторжен патриот, талантлив педагог, пламенен оратор и добър организатор - полк. Дрангов е еталонът за български ... |
|
|
Книгата е продължение на "Животописи" от Тодор Коруев на издателство "Захарий Стоянов". Книгата съдържа публицистични статии, есета, памфлети, полемични бележки, отзиви, житейски истории, писани от 2012 г. насам. От една страна книгата е своеобразна кардиограма на времето, в което живеем, от друга тя ни напомня за събития и личности от нашата история и култура - някои от които малко известни или позабравени. Много от публикациите са придружени от приписки, които допълват или продължават темите, най-често тия, които са свързани с упражняването на властта и злоупотребата с нея, както и с действията и ... |
|
|
Третият том на През пламъците на живота и революцията е най-политическият и най-драматичният в трилогията. В него личната съдба на Думбалаков окончателно се слива с трагичния ход на българо-македонската история в навечерието и по време на Първата световна война. Централно място заемат задкулисните борби за влияние, моралният разпад на част от революционния елит и превръщането на освободителната кауза в инструмент на голямата политика. В тази книга авторът дава своята противоречива оценка за личности като Васил Радославов, Тодор Александров, Александър Протогеров, Борис Дрангов и Симеон Радев, докато проследява как ... |
|
|
1918 година. Лични спомени. ... Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират. В тези тежки мигове четирима военноинвалиди се насочват към Владая в отчаян опит да спрат очертаващите се кръвопролития. Тяхната кауза е подкрепена от единствения политик, запазил присъствие на духа - вътрешния министър Михаил Такев. Описаното не е сюжет на исторически роман, а суровата действителност за България в края на Първата ... |
|
|
Димитър Х. Попов е роден в гр. Лом през 1930 г. Семейството му е родолюбиво с патриотични и воински традиции. Баща му е офицер във Втори конен полк, а кръстница му е дъщерята на легендарния полковник Борис Дрангов - Мария Добрева-Дрангова. Още през младежките си години Димитър Х. Попов получава всички "екстри" от просъветския режим в страната с изключение на най-голямата санкция... Изключван е от гимназията и от Юридическия факултет на Софийския университет за опозиционна и конспиративна дейност (1946 - 1580). В обвинителния му акт присъстват създаване на нелегална организация, печатане и разпространение на ... |
