Филмова и театрална музика от Пламен Цветанов. Пламен М. Цветанов е български пианист и композитор. Роден е на 8 януари 1936 година в град София. Още от ранна възраст проявява музикален талант и по препоръка на композитора Методи Иванов-Мечо започва музикалното си образование едва на тригодишна възраст. Първите си стъпки като пианист прави в класа на проф. Милена Куртева, която по това време е и директор на Средно музикално училище Л. Пипков в София. През 1992 година е приет там в класа на прекрасния пианист и педагог Илия Лозанов. През 2004 година е приет в Националната Музикална Академия проф. Найчо Владигеров в класа ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... По тема от Петър Ступел. В изданието са включени: диригентска партитура; инструментални партии. "Зайченцето бяло звучи за пръв път в ефир през 1946 година по Българското национално радио. Бързо се превръща в една от най-обичаните и емблематични за съвременната българска култура детски песни. Автор на музиката е българският композитор Петър Супел. Автор на текста е поетесата Леда Милева. Идеята за написването на симфоничната фантазия базирана на популярната тема е на композитора Пламен Цветанов. Симфоничната фантазия е написана по повод 100-годишнината от ... |
|
|
Повечето българи са чували името на Христо Пимпирев и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за трудностите, които полярниците ни срещат, и за успехите, които постигат на Ледения континент всяка година. Но кой е човекът зад широката усмивка? Как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика и вече десетилетия наред да създава положителен образ на България по света? Какво го мотивира и вдъхновява и му дава сили неотклонно да върви напред? Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет Св. Климент Охридски, учен и ... |
|
|
Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915). ... Няма нищо твърде закъсняло в нашето приобщаване към седмото изкуство. Няма нищо закъсняло в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на XIX век става и киното. И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване - от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината ... |
|
|
Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989). ... (Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989) - книгата на кинокритика, д-р Деян Статулов, разглежда пропагандните практики и институции в българското кино в периода 1944 - 1989 г. Монографията има за цел да разгледа механизмите, средствата и институциите, чрез които се осъществява пропагандата в българското кино (в частност игралното) в България. Това е първо по рода си изследване, което без да претендира за изчерпателност по темата, се опитва да разгледа процесите на киното в България от гледна точка на ... |
|
|
Ърнест У. Хорнънг (1866–1921) е английски белетрист и поет, публикувал 21 романа и 8 сборника с разкази. Известен е най-вече със своя герой Рафълс - джентълмена крадец, обичащ авантюрите и силните усещания. За прототип на Рафълс и неговия верен другар Заека писателят използва черти на Оскар Уайлд и приятеля му лорд Дъглас. Според Джордж Оруел Рафълс е един от най-известните герои в английската литература, чиито истории обрисуват снобизма толкова добре, колкото и романът на Дикенс "Големите надежди". По разказите за Рафълс са правени много игрални филми, телевизионни адаптации и радиодраматизации. Ърнест ... |
|
|
Актьорът и режисьор Бойко Ненов Илиев е роден на 29.07.1955 г. в София. Приет е във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1978 г., специалност Актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Завършва през 1982 г. и е изпратен по разпределение в Шуменския театър, където работи като актьор и режисьор. От 1984 до 1989 г. е актьор и режисьор в Пазарджишкия театър. През 1989 г. създава първия частен театър у нас - Театър Диалог, на който е директор и режисьор. В периода 1989 - 1991 г. специализира във ВИТИЗ Кр. Сарафов Театрална режисура при проф. Гриша Островски. През 1991 г. е режисьор в Монтана, през 1996 - режисьор в ... |
|
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
|
Георги Парцалев е всенароден любимец. За 32 сезона в Сатиричния театър изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Актьорът се снима в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една! "Заслужил артист" става, чак когато е на 44. За "народен артист" чака цели 14 години. През последните 7 години от живота му режисьорите го забравят. Защо към този изключителен самороден талант има по-особено отношение и той често е пренебрегван? Отговора на въпросите ще намерите в тази книга. Във "Всенародният любимец" ще откриете рядко показвани снимки на актьора, а ... |
|
|
Документална пиеса по писмата на Яворов, Лора и Мина. ... Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Роден е на 29 юли 1955 г. в София. Завършил е НАТФИЗ - актьорско майсторство и театрална режисура, и НБУ - филмова и телевизионна режисура. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Н. Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Сатиричен театър "Ал. Константинов", Малък градски театър "Зад канала", Музикален театър "Ст. Македонски", Национална опера и балет, Народен театър "Ив. ... |
|
|
"Успешен драматург постепенно разбира, че подреденият му живот е непоносимо объркан между призвание, съпруга, любовница и дъщеря, но няма лесен изход. От една страна, защото той сам си го обърква, а от друга, защото на никого не се дава втори живот. Художник отива уж за ден-два в селската си къща, където намира ново вдъхновение, нова любов и още по-ново нежелание да се занимава с първите две. Един разговор, до голяма степен недоизказан, остава като загадъчен мост между него и приятеля му. Те са четирима - професорът, жена му, сестра му и нейният съпруг. Първи приятели с все по-дълбоки тайни помежду им. Една от ... |
|
|
"Златина има две приятелки: Катето и Радосвета. Катето живее в кооперацията отсреща. Тя идва по-рядко да играе със Златина. Трябва да бави братчето си, което е само на половин годинка, да помага на майка си. Радосвета е съвсем близко - врата до врата, - но понякога двете момиченца се спречкват за нищо и никакво. Радосвета не е кротка и отстъпчива като Катето. Обича да се хвали за това, за онова... Техният кухненски балкон е срещу балкона на Златина. Улавя се Радосвета за тесните железни пръчки, люлее пълното си краче и разговаря със съседката си: – В неделя мене ще ме водят на куклен театър! – Ще кажа на татко и мен ... |
