"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към ... |
|
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
|
Обичате ли българската литература? А колко подготвени смятате, че сте на тема Български писатели? Знаете ли, че това е тесте от 50 карти с важни български писатели от XIX и XX век, което: съдържа красиви портрети, дело на талантливата илюстраторка Албена Лимони; ще ви припомни факти, които сте забравили или не сте знаели; ще ви упъти къде са къщите им музеи. ... |
|
|
Есе за вечните принципи на лидера."Лидерството рядко започва с аплодисменти. По-често започва в тишина. В онзи момент, в който човек разбира, че повече не може да се отдръпне - не защото знае всички отговори, а защото усеща отговорността да ги търси. Никой не става лидер, защото е готов - става, защото е необходим. И почти винаги това се случва преди самият той да повярва, че може. Истинското лидерство не се ражда от амбиция, а от вътрешно напрежение - между това, което е, и това, което трябва да бъде. То не е стремеж към власт, а готовност да носиш последствията от решенията си. Да застанеш отпред, когато е по- ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
|
Пасторално Ще разтвориш забързана малкия плик, долетял в утринта като птица, и сърцето ти, спряло да бие за миг, ще погледне през твоите зеници... А от думите прости на белия лист ще те лъхне познатия мирис на тревите, които среднощ окосих за постеля на двама пастири. Тези двама пастири - луната и аз спят сред билките, в сребърна люлка, и щурчетата пеят им с трепетен глас и танцуват им малки светулки. Тук в зеления скут на планинския склон чакам твоето ново завръщане. И, каквото да бъде - добро или зло - любовта ми остава все същата. Иван Дочев Иван Дочев е роден на 21.09.1925 г. в село Мечка, Плевенско. ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска-новогръцка култура в Атинския университет. Тя е дългогодишен редактор в БНТ с над 550 предавания в областта на образованието, литературата, изкуството, културата, религията. Нейна е идеята и инициативата за създаването на поредиците "Българско изобразително изкуство" и "Българска скулптура" с проф. Атанас Божков, филмът "Погановската икона" е носител на "Златна антена" за 1980 г. Автор е на много телевизионни филми, сред които "Сафо", "Демостен"/награден през ... |
|
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
|
С тази книга ще направите едно пътешествие в литературното време на България. Първата среща е с началото на новобългарския език - творчеството на Ботев. Следват още десетки спирки с познати и непознати имена, написали най-доброто, което днес четем и препоръчваме. Накрая ще стигнем до едно друго начало - писателите за деца, с които всяко дете навлиза в големия свят на литературата. Книжката е част от поредицата Моята първа книга на издателство Пан. ... |
|
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
|
Една уникална стихосбирка, която ви впуска в света на поета и ви представя нейните мисли по великолепен начин. Славка Антонова е журналист, работила е като заместник-завеждащ отдел "Наука и образование" във всекидневника "Работническо дело" и главен редактор на месечното списание "Логос". Защитава дисертация по журналистика в Московския държавен университет и преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. В края на 1993г. емигрира със семейството си в Канада. След завършване на втора аспирантура в Канада С. Антонова сега е професор по комуникация и преподава в " ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
