Людмила Григорова е доктор на филологическите науки, старши научен сътрудник в Института за литература при БАН. Литературен критик и изследовател по проблемите на съвременната българска и западноевропейска литература. Автор е на монографии, сборници с есеистика и критика. Израсла в семейството на писателя Крум Григоров, чието творчество е трайно свързано с българското село, Людмила Григорова е възпитавана като градско дете на интелигент. Неговата среда от писатели и художници като Димитър Димов, Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев играе роля в духовното ѝ развитие. А книгата ѝ за Оскар Уайлд я ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Почти във всички области на психологията може да се открие един сблъсък, едно противопоставяне на две различни изначални позиции: едната е, че особеностите на феномените на човешката познавателна система трябва да се търсят в особеностите на биологичното устройство на хората; другата поставя ударението върху нашата памет - знанията, вярванията и убежденията ни. В книгата се дискутира най-вече втората парадигма, т. нар. конструктивизъм, в областта на зрението, социалните взаимоотношения, емоциите, взимането на решения, езика. Хипотезата е, че конструктивистките феномени са свързани не толкова с отделните елементи, колкото ... |
|
|
"Бродиш из лабиринта на творбите и пред теб са персонажи със запомнящо се присъствие, ярка, но ненатрапчива природна инвазия, кратки диалогични престрелки, предметна одухотвореност, недоизказаност, непредсказуемост, мълчание, заредено със сила и достойнство, страх и възбуда. Еклектика - във всичко. Авторът се вписва в ареалите на съвременната литература като разказвач на драматични сюжети с общовремева и общочовешка философия. Провокиращи фантазии конструират един измислен, но по същността си обективно възможен свят - видим и невидим, от бездната до космоса. С претеглени думи и слепени от потока на съзнанието образи. ... |
|
|
„Не трябва да се мисли, че ако някой има медиумични способности, има също и достъп до всички сфери на Невидимия свят – не, никога няма да види нищо друго освен онова, което съответства на неговото състояние на съзнанието, на неговите мисли, на неговите желания. Ясновидството е дадено на всеки в зависимост от степента на неговото развитие; този, който тъпче на нивото на нисшите сфери на астралния план, ще се среща само със съществата, населяващи тези области, и ще страда.“ „Ако искате да влезете в общение с Небесните същества, т.е. с Божественото великолепие, трябва да се пречистите, да разширите своето съзнание и да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Необяснимите неща в живота са твърде много, за да ги отречем пренебрежително или да им се подчиним сляпо. Историята на човечеството е пълна с хиляди случки, които все още не могат да бъдат обяснени със сегашните познания на науката. В тази книга разказваме истински и доказани истории, които нямат нужда от никаква литературна украса. Нашето знание е съвсем микроскопично, а незнанието, с което сме заобиколени, е безкрайно. В това незнание манифестират милиарди сили и същества, за които ние изобщо не подозираме. Потопете се без колебание във "В огледалото на неведомото", за да се докоснете до тях и да станете по- ... |
|
|
Защо Карл се страхуваше да се реализира като художник? Защо той прекрати връзката си с Ерика, жената, която искаше да му помогне да успее на всяка цена? Защо Нада беше изоставена от майка си Ерика, след като и двете имаха нужда една от друга толкова много? Коя всъщност беше Марис? Защо Клод се срещаше с нея, когато в действителност той обичаше Нада? Нада се бори с ненужните ограничения, наложени от семейството ѝ. Успява да открие какъв живот желае да води и личността, която да стане. Човешките обвързаности, които съществуват между главните герои, не са унищожени от смъртта. Напротив, психологическите бариери ... |
|
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
