"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
|
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
|
Защита на плурализма и равенството ... Буквално разбирано, равенството е идеал, който лесно може да бъде предаден. Отдадени на него мъже и жени го предават - или поне така изглежда - веднага след като организират някакво движение за равенство и разпределят властта, позициите и влиянието помежду си... Майкъл Уолзър (1935) е социално-политически и морален теоретик с огромно световно признание, професор в принстънския Institute for Advanced Studies. Тази книга е неговото основно произведение – в нея е разгърнато специфичното му разбиране за „комплексното равенство”, което представлява една от ключовите съвременни теории за ... |
|
|
Наградата за мир на германското книгоразпространение и културата на паметта в Германия. В основата на монографията са темите за мира и войните, хуманизма и правата на човека, интелектуалците и властта, политиките на паметта и публичния дискурс, престижните международни отличия и дипломацията. Фокусът е към съвременната култура на паметта в Германия, чийто безспорен център е Холокостът. Прочитът ѝ през речите на тридесет лауреати на Наградата за мир на германския книгоразпространителски бранш и на техните лаудатори (1989 - 2019) неимоверно разширява и обогатява перспективата към себеразбирането на съвременното ... |
|
|
"Сигизмунд Кржижановски (1887 - 1950) е роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на "Арбат", сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская енциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... В “Кварталът” засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци - Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с хумор и ирония, понякога горчива, своето виждане за парадоксите и абсурда в съвременния свят. Множеството ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
