Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... Последният роман на съвременната чешка писателка Зузана Брабцова "Волиери" е публикуван след кончината на писателката и отличен с наградата "Йозеф Шкворецки" през 2017 г. Книгата е интимно откровение за невротичното, свръхчувствително възприемане на света. Прави впечатление изумителната игра с езика - от строгото документиране до метафоричността, от лиризма до вулгарността, разкриващи чувството на самота и изгубеност в един свят, лишен от смисъл. Описанията на всекидневието тук се прехвърлят към символична изповед, която стряска с ... |
|
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
|
Книжка от поредицата "Моите мили съседи". ... Книжките от тази поредица не са просто забавни истории за различни животни. Те ще помогнат на детето да опознае по-добре хората и техните взаимоотношения. Всяко от семействата в блока срещу парка има свой собствен облик. Едни може да ни се сторят чудати, други – шумни, а трети дори високомерни, но когато надникнем в дома на всяко едно от тях, ще видим, че той е пълен с веселие, топлина и обич. ... |
|
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
|
"Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум." Валериу Гафенку "Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението." Василе Туртуреану "Ако Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Децата ще се впуснат в необикновени приключения. Ще се запознаят с малкия скиор Ванчо, който търси своето коте в планината. Със Светльо, който излъгва баба си, но се опитва да поправи грешката си. Както и с любознателния Оги и талантливото, но самотно момиченце Роси. Заедно с Лили ще търсят вълшебно бисерче по морското дъно, което да ги направи по-добри. Ще научат колко са важни истинското приятелство, добротата и честността. И че чудесата и вълшебствата са навсякъде около нас. ... |
|
|
Отново умря: такъв израз няма, защото няма такова нещо като повторно умиране. Колет е жена без история. Поне така смятат всички до деня, в който на нейната племенница, Аньес, се обаждат от полицията; че Колет - единствената ѝ леля - е починала; само че тя е погребана преди три години... Очевидно става дума за грешка - или за смъртта на някоя съименница. Аньес се завръща в малкото градче в Бургундия, което отдавна е напуснала, за да разпознае тялото на тази непозната, оставила освен последната си воля и аудиокасети за нея. Коя е тя? И ако наистина току-що починалата е Колет Септамбр, кой е вместо нея в гроба? С ... |
|
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." Валери Петров "Свети във морето на детските игри бисерче, което ни прави по-добри..." Из книгата Валери Петров (1920 - 2014) е български поет, драматург и преводач. Той е автор на едни от най-обичаните детски приказки - Бяла приказка, Копче за сън, Меко казано, В ... |
|
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." ... |
