"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
|
|
+ компактдиск за медитация в домашни условия ... "Търсим нещо, което винаги сме имали - Истината! Всъщност, "имали" не е точната дума. Ние не преживяваме Истината. Ние сме Истина. "По очите ти познавам" - чуваме от малки. Очите не могат да лъжат! Чрез тях говори сърцето ни! То винаги е знаело кои са истинските неща в живота ни. Аз само се опитвам да ти ги припомня с тази книга. Ако от този миг започнем да се гледаме в очите, ще живеем в Истината! Звучи ти наивно? Чудесно! Значи е вярно! Защото наивен, означава вярващ!" Мадлен Алгафари ... |
|
|
Книжка с картинки и текстове. ... |
|
|
"Словото, намерило израз в думата и звука, носи в себе си мощна сила, която едновременно може да гради, но и да руши. Словесната сила от векове се използва за различни цели – заклинания и молитви, любов и омраза, здраве и болест, добро и зло. Думите винаги са играли важна роля, те са божественото оръжие на сътворението, а всяка буква е отговаряла на свое число, наложено от традицията. Ето защо и нашият народ казва: „Казана дума, хвърлен камък“, „Голям залък лапни, малка дума кажи“, Девет пъти мери, един път режи“, защото една дума е в състояние да направи човека щастлив, да го излекува или да го направи нещастен и ... |
|
|
"Хич да не ти пука, животът е такъв." Чавдар Младенов Прочети и прецени е книга за живота на българския дипломат Чавдар Младенов. За публикувани и непубликувани факти и истории. Чавдар Георгиев Младенов е роден на 25 август 1952 г. във Враца. Възпитаван е в безобразието винаги да бъде честен и да не се подава на простотиите на необразовани наши хора, получили по даром държавни службички. Така наречените куфарчета с парички на прехода за голяма радост не са му повлияли на завършеното висше образование в Германия и на неговия ексистенц минимум в България. Е, пък човекът е разчитал най-вече на себе си. Малко по- ... |
|
|
Зловеща приказка в стила на "Туин Пийкс". ... "Аз съм всичко, което искаш да бъда... Наричай ме твоя... Сигурно вече би трябвало да те наричам с истинското ти име, но нямам сили да го направя. До последно няма да свалям маската, за да успея да ти кажа това, което трябва. Нашето приятелство приключва. Това поначало беше рискована идея, независимо коя си ти. Моля те да ми повярваш, че ти мисля доброто и обвинявам единствено себе си. Никога не бива да говорим за това. Не казвай на никого. Сбогом Тя е перфектната дъщеря, вярната приятелка, талантливата актриса, красавицата, любимата ученичка, но никой не знае ... |
|
|
Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България - Никола Анастасов. "Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи. Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора. Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: "Благодаря ти, съдба, че ми ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
"Книгата "Работата за мен е забавление" ще ви даде възможност да видите най-важното от пътя на Уорън Бъфет в бизнеса. Първият материал, в който изобщо се среща името му, е от 1966 г. Не стига, че го споменавах мимоходом в статия за инвестирането, посветена на Алфред Уинслоу Джоунс, но и "Бъфет" бе изписано погрешно. Извинявайки се смирено, ще отбележа, че през 1966 г. извън Омаха (където някои инвеститори го познаваха, защото ги бе направил богати), той бе напълно неизвестен. В началото на 80-те той все още е господин Никой. Когато през 1983 г. "Форчън" нае работещия на свободна ... |
