История за надеждата и силата на човешкия дух. Четирите вятъра е разтърсващ роман, описващ Голямата депресия и хората, които са я преживели. Суровата реалност, която разкрива сблъсъка между имащите и онези, загубили всичко. Тексас, 1921 година. Време на изобилие. Първата световна война е приключила и светът се намира на прага на нова и по-светла епоха. Но за Елса Уолкот, заклеймена от семейството си като неподходяща за брак, бъдещето изглежда пусто и мрачно. До нощта, в която среща Рейф Мартинели и животът ѝ се променя завинаги. За да спаси погубената си репутация, тя трябва да се омъжи за човек, когото почти не ... |
|
|
|
|
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
|
Паднал бог, презрян от всички. Смъртна жена, готова да разкъса оковите. Бриел е свикнала да се подчинява. Целият ѝ живот е преминал в служба на манастира, където волята на игуменката е закон, а свободата е невъзможна. През деня се труди в ковачницата, а нощем изучава свещените текстове. До деня, в който намира ранен мъж в гората. Да му помогне, означава да наруши всички табута на вярата си. Да го остави да страда, означава да унищожи душата си. Решението е съдбоносно, защото мъжът не е обикновен смъртен, а Зефир, Западният вятър. Чаровен бог и смъртоносен бог, свикнал да си играе с хората и да получава онова, ... |
|
|
Никола Фурнаджиев влива нова кръв в българската поезия, създава лирични произведения, в които бие пулсът на националното, родното, непокорното, протестиращото, бунтовното начало. Националното при него се слива с общочовешкото. В този том са включени избрани стихотворения на поета, проза, критически страници, публицистика, спомени за писатели, пътеписът "Пътуване до Чили". Анализите са от Г. Цанев, П. Динеков и Т. Жечев. ... |
|
|
Обречен бог, пленник на своето минало. Смъртна жена, която няма да бъде покорена. Рен познава страданието. Животът в Сивите земи я е научил, че всеки ден е постоянна борба с вечната зима и ужасите, които нахлуват от Земите на мъртвите. Но дори сред леда човек може да намери мъничко топлина и Рен е готова да се вкопчи във всеки шанс да бъде щастлива. До деня, в който небето предсказва трагедия. Северният вятър, бог на мрака и смъртта, е дошъл да си избере нова съпруга... Някоя от жените на Сивите земи ще бъде отведена в мрачната му крепост, за да не види никога повече света на живите. Този път избраницата му е Елора - ... |
|
|
Някога всички пътища са водели към Рим. Днес най-новите авангардни идеи водят към онази невидима, но непреодолима зона, наречена "Диханието на Бога", за която толкова често говорят учените. Някога маите в прословутия си календар предричат, че краят на света ще настъпи през 2012 г. Днес учените обясняват, че събитията, които предстоят, наистина ще са с планетарен мащаб, но няма да имат нищо общо с края на света. Точно обратното – тогава ще стартира поредният преход в еволюцията на Вселената, Слънчевата система, Земята и човека. Твърдението не е голословно, то обобщава промените в енергийния баланс на Слънчевата ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Александър Руденко, завършил Литературния институт "М. Горки" в Москва, виртуозно владее формата и стихосложението. Богатството на интонации, ритмика, внезапните синкопи на мисълта не са просто овладян похват, а произтичат пряко от същността на една състояла се етично и естетически личност. На една щедро надарена творческа натура, съдбовно свързана с мистиката на руската, но същевременно и на вечната, общочовешка душа. "Щом под звездите огънят гори, щом с Бога мъж говори призори и кучето лежи до него в мрака ... |
|
|
Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
|
|
Има истории, които започват там, където сякаш всичко свършва. Те се раждат от края - когато пепелта още тлее и малко пламъче надежда тихо мъждука. Новият лекар в болницата не може да устои на историите на баба Магда - мъдра старица с глас като песен и дарбата да те пренася с думи в отминали времена на чудеса, горски създания и изпиващи душата копнежи. В сърцето ѝ се крият не просто спомени, а смайващи легенди от старите български земи, където страшни змейове бродят редом с всякакви други чудати създания. А младата Магда е сякаш орисана да ги привлича. От дете тя расте близо до юнака Марко и дори му помага да ... |
|
|
Стихотворения за деца от Росен Василев. Малкият музикант Върви момчето през квартала и бодро свири на тромпет. И в миг квартала става зала за този музикант напет. След него втурват се децата и със разтворени крила прозорците до небесата повтарят звънко: ла-ла-ла. Върви момчето през квартала, със него крачи песента. Расте концертната ни зала, все по-голяма става тя. Притихват милиони хора - мелодии звучат навред. И като светъл лъч в простора блести вълшебният тромпет. Росен Василев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали? ... |
