Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |
|
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
"Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми "Да" на читател." Керана Ангелова "Още в първото стихотворение, драги ми читателю, ще научиш какво крие поетесата в гардероба си: звезди и скелети. Ако си любопитен обаче до какво води умирането на цветята, какво ражда прегърнатото дърво, къде зимуват ангелите, на какво се смее вятърът, затворени ли сме, или не в клетките на живота и вселената на смъртта, какво е смъртта, за какво ... |
|
|
"За да нахлуеш в света на истинската поезия, не се иска просто талант. Необходима е и капка дързост. Необходима е и капка мъдрост. И тогава става неочаквано лесно да си поет, защото си истински. Може би за някои новата книга на Стоян Владов със стихове да е изненада, но за мен бе съвсем логично да се появи, дори я очаквах по-рано. За да се потопите и усетите заряда на тази изстреляна към небето поетична ракета, е добре да сте прочели и по-ранните книги на Стоян, тези, които са в проза. Защото и там прозата е само привидна, тя е една добра земна кора от ядрото на един роден поет с уникален темперамент и нежна ... |
|
|
Сътвореното от този поет издава тънкия усет на художника-лирик към фрагмента към вярно отразеното мигновение, към проникването в дълбините на детайла и едновременно с това - чувството за единство на пресъздаването, за цялостно и монолитно отражение на действителността. В тома са поместени критически страници от Петър Пандев, Стоян Каролев и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
"Нали светът е сума от събития, А не предмети? Услугите са върнати, Решенията - взети. Гладният и ситият Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и Лицата им какво ще си разкажат? Истината вън лежи - делфин на плажа, Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи? Агонията може засега да се отсрочи." Из книгата Ти, непрестанна новина е спечелила наградата на Орфеев венец за съвременна поезия (2019), Националната литературна награда за поезия Владимир Башев (2019) и номинация за Национална награда за поезия Иван Николов (2019). Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ Св. ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
