|
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник! Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Каварна, 1898 година. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят. Когато тъмният ... |
|
|
Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ... |
|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур&# ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
