Бруно и Мишел са полубратя, изоставени от майка си, безрезервна привърженичка на дрогирания свят и свободната любов на 60-те години. Всеки от тях е жертва на детството си - Бруно се е превърнал в необуздан хедонист, а Мишел е емоционално опустошен, но блесящ молекулярен биолог, изцяло потънал в самотата на работата си. На всеки от тях в крайна сметка се предлага последен шанс за спасение, а това, което произтича от техните падения, е брилянтно язвителна и непредсказуема история. Международен литературен феномен, Елементарните частици е впечатляващо оригинален роман, който се впуска стремглаво в недъзите и болките на ... |
|
|
Да пишеш за това, което си преживял, винаги е риск. Първо - преживяваш го отново и се бориш с паметта си, която отсява лошите моменти от хубавите, изтласквайки лошите. Второ - от хилядите впечатления трябва да изградиш разказ - последователен и пълен. Така че човек, който каца от космически рейс и не знае какво е ставало в България между 2005 и 2011 г., да разбере какво се е случило. Има и едно трето - че едно и също събитие разказано от трима души. звучи понякога като три различни събития. Разказът, който авторката е нарекла "Мисия Атака", е по-скоро изграден като филм, като клип, в който времето и спомените се ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Всеки човек поне малко обича себе си. Така и трябва да бъде, стига да не е самовлюбен егоцентрик. В днешно време обаче често възниква един въпрос: възможно ли е да обичаш себе си, а да мразиш тялото си? Ако според религиите ние съществуваме и извън телата си, то тук и сега, уви, тялото е съседът, който ни съдържа. А нашата личност дали се напасва спрямо формата на този съсъд? Възможно ли е да обичаш себе си и да мразиш тялото си? Проблемът с тялото пълни рубриките на всякакви медии: то не е лечебен глад, то не е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
Завладяващо описание на живота на Шри Шримад А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада и едновременно с това историята на създаването на "Международното общество за Кришна съзнание", написана от един от първите му последователи, Сатсварупа дас Госвами. Разказите на очевидци и богатият документален материал, ни помагат да възстановим истината за събитията. ... |
|
|
Без капка кръв e книга-пророчество, роман-предвиждане... плашещ до степен реалност и изключително увлекателен кинемотографичен текст, дебют за автора Пламен Ковачев."Четящите и пишещите човеци знаят, че думите имат силата да сътворяват реалности. Това важи с пълна сила за „Без капка кръв“. Написан преди повече от десет години, този роман сякаш разказва за световните събития тук и сега, в тази минута. Книгата ни представя напълно възможна реалност, сякаш очакваща своето случване, разказ за това как може да се овладее или ограби чужда държава само със способите на дипломацията и разузнаването. Или, иначе казано, само ... |
|
|
В ранната есен на 1846 година Лола Монтес - млада авантюристка с гореща кръв, танцьорка, интригантка, може би испанка, може би аристократка, бунтарка, във всички случаи фатална жена, пристига в Кралство Бавария и покорява сърцето на ексцентричния Лудвиг I, който е подчинил късните години от живота си на мечтата да превърне студения Мюнхен в класическа Атина. В любовни, властови, политически, верски и културни водовъртежи от страсти фаталната жена ускорява въвличането на страната в настъпващия революционен хаос на бурната за Европа 1848-ма и става причина за абдикацията на владетеля. "Капка испанска кръв" на ... |
|
|
Когато жаждата за живот е единственото ти оръжие за оцеляване... ... Лин и майка ѝ населяват свят, в който питейната вода е на изчерпване и се е превърнала в най-голямата ценност за хората. Все пак двете са щастливки - в близост до къщата им има малко езеро. За 16-годишното момиче това е единственото, което познава. Лин никога не е виждала град, не е ходила на училище. Но майката е научила дъщеря си на жестоките правила на природата - никога на никого да не се доверява и първо да стреля, после да пита. Останала сама след смъртта на майка си, Лин установява контакт с добронамерен възрастен мъж, който живее наблизо. ... |
|
|
Гората не е безобидно място! На Клер Мачет ѝ се налага да прекара нощта на голата земя, а тя нито за миг не е предполагала, че ваканцията ѝ ще протече така. Преди да тръгне, е убедена, че ще се откъсне от стреса на работното място и грижите за малките си деца. И ще обмисли какво да прави със своя разпадащ се брак. Една седмица на походи сред природата и горещи вани с други две двойки приятели. Очаква я истински рай. Но миниванът на Клер се разваля на пуст черен път. Телефоните нямат покритие и групата приятели нямат друга възможност, освен да тръгнат пеша към хотела. Оказва се обаче, че гората не е ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
Тази книга, ако я оприличим на река, е образувана от два притока. И тяхната вода са думите. Първият приток - това са моите впечатления от книги и авторите им, с които сме от една и съща духовна група. Греят имената на велики творци и други, чието приятелство е най-голямото богатство в живота ми. Вторият приток изразява отношенията на творчески личности, всеотдайно посветени на Словото, към литературните ми опити. И в двата случая духовното родство е озарено от звездната мисъл, изказана от Наполеон: "Думите са всичко". Защо военният гений не достига до това прозрение? Ето един от възможните отговори: " ... |
|
|
"Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, е усещането за мистерия. То е изворът на цялото истинско изкуство и наука." Алберт Айнщайн ... Богомил Герасимов призовава всеки, който вземе тази книга в ръцете си, да прочете няколко пъти отпечатаната на корицата мисъл на великия Айнщайн и да я свърже с продължението ѝ: "Онзи, на когото това чувство е чуждо, който не може да се възхищава и да изпада в благоговение, все едно, че е мъртъв, очите му са затворени". Със своите книги, включително и с "Капки в морето", авторът се стреми да отваря затворени очи, да споделя очарованието си от ... |
