Осем срещи с осем души. Столетници. Всеки със своята интересна съдба. С мъдростта, която годините са му дали, със словото си, с българското съзнание, с надбитовото. Спас Попов ни запознава с историите на осем столетници, от които - килимарката леля Зибейда, за която най-големият грях е лъжата, която предпочита да мълчи, вместо да каже неистина, градинаря Димитър Димитров, влюбен в естетиката на природата, сигурен, че любовта ще спаси света, Катерина,която - веднъж омъжила се, остава до гроба с мъжа си, Димитър Попстаматов, който губи сина си преждевременно и желае на внуците си преди всичко здраве, а за себе си казва, че ... |
|
|
Дебютен сборник с девет разказа на авторката Дебора Йорданова, под редакцията на Калин Терзийски."То всъщност това е и името на първия разказ, за който вдъхновението ми дойде от това, че едно време баща ми много пътуваше, работеше в чужбина и нямаше много време за нас... Разказите са реални истории, като в част от тях има малко въображение. Не са само мои истории, нали, и на мои приятели. И разказите са - има и по-романтични и има и такива, които са по-забавни. Сложила съм от няколко жанра, за да има за всеки един читател какво да прочете..." Дебора Йорданова "И ето, появява се това момиче Дебора. То иска ... |
|
|
"Аз съм малка планета със затихващи функции... Но не съм безразличен към звездния рай на небето, към бурния звездопад върху бялата пустиня на зимата, към утихващия вятър - епилог на бурята, към замръзналите капчуци, които се стапят в жарката пещ на устата ми..." Из книгата Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", " ... |
|
|
Татарски небивалици. Още с първите страници на книгата се потапяме в атмосфера на реалистични небивалици, които се носят като лятна мараня над добруджанската равнина. Пред очите ни се преплитат образи и картини, несрещани в родната ни литература. М. де Ивантес е роден през 1952 г. в добруджанското село Къпиново. С голям интерес слуша разказите на съселяните си за живота им в Северна Добруджа, откъдето са преселени по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. След години вниманието му е привлечено от живеещите в съседство татари, напуснали родината си по време на Кримската война от 1853-1856 г. Започва да изучава ... |
|
|
Ever been late? Steve has. Lots. Here are 101 of his best excuses for you to enjoy. And maybe even borrow... ... |
|
|
"Уважаеми читателю, този брой закъсня. А може би времето бързаше, както се пее в една популярна песен. Все едно, той закъсня не по воля редакторска и издателска, а поради сухоежбината, която мори изпостялото от социални и политически битки българско тяло. Докато се щурахме по коридорите на оптимистичното очакване, съдбата ни подсети, че нелепостта е нейна неосъдителна привилегия..." Сава Василев ... |
|
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
|
Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915). ... Няма нищо твърде закъсняло в нашето приобщаване към седмото изкуство. Няма нищо закъсняло в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на XIX век става и киното. И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване - от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
|
Познайте себе си и човека, когото обичате. ... Потръпвате ли понякога от поведението на партньора си? Тя трябва да е по-весела. Той трябва да ми помага повече. Според нея да закъснееш с петнайсет минути е да дойдеш навреме. Според него, ако дойда навреме, съм закъсняла. Вие двамата правите и виждате нещата по различен начин, но това не означава, че единият е прав, а другият непременно греши. По-скоро, както показва Флорънс Литауър, експерт в тази област, различията ви са въпрос на индивидуалност. "Кодът на личността за двама" ще ви помогне да разрешите тези конфликти и да видите уникалните качества на партньора ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
