Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
|
Нима историите, освен че се случват, освен че ги има, трябва и да казват нещо? Надявам се, не е нужно да подчертавам, че съм човек с много трезво мислене. И все пак може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат и някакъв смисъл, означават нещо; че животът чрез собствения си ход ни разказва някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае, че историите, които изживяваме в живота си, са митология на самия живот и че в тази митология се крие ключът към истината и към тайната. Измама ли е това? Възможно е, ... |
|
Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за свети Симеон Стълпник. Той издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. И той стоял там цял живот и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човекът сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях, не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник ... |
|
Тази книга е роман под формата на вариации. Всяка нова част следва предишната като различните етапи на пътешествие, което ни води във вътрешността на една тема, после на една мисъл, после на една-единствена, все по-необятна ситуация. Това е роман, посветен на Тамина, и в момента, в който Тамина слиза от сцената, става роман, предназначен за Тамина. Тя е основният герой и основният слушател. Всички останали истории са вариации на собствената ѝ история и се отразяват в живота ѝ като в огледало. Това е роман за смеха и за забравата, за забравата и за Прага, за Прага и за ангелите. Милан Кундера е роден в ... |
|
"Смешни любови" може да бъде написана само от майстор на елегантната илюзия и изненадата, какъвто е Кундера. Млад мъж и неговата приятелка се преструват, че не се познават и повеждат разговор-игра, който постепенно развенчава илюзията за тяхната връзка. Учител симулира благочестивост, за да прелъсти смирена девойка, после я зарязва и започва да копнее за единение с Бог. Различни момичета чакат един и същ мъж, застаряващ Дон Жуан, по перони, барове и плажове, ала той се връща при жена си. "Смешни любови" е дивно платно от фантазии, игри и интриги, чиито герои реагират непредвидимо на внезапно обзелото ... |
|
Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. ... "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Хиг оцелява след грипната епидемия, която убива всички около него. Жена му я няма, приятелите му са мъртви, той живее в хангара на малко изоставено летище с кучето си Джаспър и единствения си съсед - въоръжен до зъби мизантроп. В своята Чесна модел 1956 година той патрулира периметъра на летището или отива в планината на риба, за да се преструва, че нещата са както преди. Но когато по радиото улавя случайно предаване, загадъчният глас разпалва в него надежда, че някъде там може би има по-хубав живот - нещо като стария му живот. Рискувайки всичко, той преминава точката, отвъд която горивото няма да стигне за връщане. Това, ... |
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Книгата ни е представена от големия изследовател на пуританските автори Джеймс Пакър. В този разширен предговор той ни убеждава, че съветите на Бостън си остават ценни и смислено приложими за живота днес. Бостън не просто прилага богословските си познания в тази книга, а споделя личния си опит. Самият автор е имал доста мъчнотии в живота си - както със здравето на съпругата си, така и със собствените здравословни проблеми - измъчван е от камъни в бъбреците. Изборът да издадем точно тази книга на Томас ... |
|
Хроника от времената на култа към личността. ... Когато семейството, приятелите, любимата работа и книгите остават зад стените на затвора, за дрънчащите ключалки, тя възприема своя арест като трагична грешка и чака бързото си освобождаване. Но нейният "тежък маршрут" по лагерите на ГУЛАГ продължава 18 години и довежда до загубата не само на илюзиите ѝ. Пред нас е книга, която разтърсва със своята безпощадна правдивост, това е драматично повествование за безжалостната епоха на сталинизма, която не трябва да се повтаря в историята на човечеството. Евгения Семьоновна Гунзбург (1904 - 1977) е блестяща ... |
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |