12-членният брас ансамбъл Карандила Gypsy Balkan е в центъра на "Циганско лято: разкази за оцеляване", саундтрак към филм за циганите в България със същото заглавие. Албумът започва с едно бързо като разпространяващ се пожар вокално парче изпълнено от хлапета по улиците на Ракитово, следвано от брас бенд, който предлага една също толкова бърза мелодия. Карандила са изумителни, изстрелващи наситени танцувални мелодии и печални балади за туби, кларинети, тромпети и саксофони в 11 от 18-те парчета в албума. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
Когато се отправя към едно заличено от географските карти село в баирите над Лъки, Петър дори не подозира, че скоро ще му се наложи да прогонва непознато старо зло, настанило се там нежелано и неканено от никого. В Дъбраша над Доспат диви зверове ще му посочат пътя към последната надежда за изцеление на племенника му. В мистичното Орехово светулки ще разбулят тайната на скрит в светлината символ и ще го отведат до сърцето на Мира. В дивата Шабаница ще му се наложи изцяло да се довери на една страховита скала, древна колкото самата Родопа. И накрая, в диплите на Кормисош, той ще се изправи лице в лице с безсилието пред ... |
|
|
|
|
Петър Георгиев Петров е роден на 2 май 1944 г. в с. Балкан махала, община Лъки, област Пловдивска. Завършва основното си образование в с. Манастир, а средното - в Техникума по механотехника Васил Левски - гр. Кърджали. Висше образование придобива в София, специалност Икономика на промишлеността и стопанското управление. На 21 март 1970 г. се жени за Радка Василева Караиванова от с. Манастир. Настоящата книга посвещава на нея и децата си Таня и Васил. През целия си живот Петър Петров работи в гр. Лъки. Идва в новосъздаденото селище в 1966 г. и започва работа като автомонтьор в Автобаза - гр. Лъки. Организационната и ... |
|
|
|
|
Книгата Село Балкан махала и община Лъки, Средни Родопи е втора за краеведа Петър Георгиев Петров, която излиза от печат в дните на неговата 80-годишнина. Тя представлява достоен венец на изследователското му дело в полза на село Балкан махала, откъдето е родом, и на останалите селища от родопската община Лъки. Както свидетелства сам авторът, работата му на проучвател започва във връзка с организирането на втората официална среща на балканмахаленските родове през 1987 г. и продължава до пролетта на 2024 г. В книгата основно място заемат историко-географските сведения, демографската характеристика, обществените събития и ... |
|
|
|
|
Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
|
|
|
|
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |