Летопис на човешкото бъдеще - това са кратки истории за нелепиците в живота и тяхното наследство в близкото и далечното бъдеще, така, както ги вижда един българин роден през 90 -те, който отчаяно се бори с отчаянието чрез плахи опити за оптимизъм. Основен герой е човечеството, което се разселва из Космоса и стъпва на нови светове. Както животът на Земята ни демонстрира всекидневно, така и пътешествието във Вселената още повече усилва най-доброто и най-лошото, на което хората са способни. Акцент е поставен върху космическите полети и науката, както и върху политиката, която се е внедрила във всеки аспект от съществуването. ... |
|
|
"Странни са капризите на съдбата. Към едни тя е благосклонна. За други вещае трудности и злощастия. Подобна е картината и в българската книжнина. И ако така нареченият Именник на български ханове още с появата си на бял свят попадна в полезрението на достойни, доброжелателни и добросъвестни изследвани, то сборникът песни на българите помаци Веда Словена предизвика невиждан международен скандал - бе заклеймен, отречен, забранен и захвърлен на бунището. А Български апокрифен летопис бе окичен с епитета неблагонадежден. Но ето, че повече от сто години от първото му издание, българският тайнопис проговори. И разкри кой е ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
Тази забележителна хроника на най-драматичното десетилетие (1956 - 1966) в художествения живот на България, изпълнена с напрежение, изненадващи обрати и морални изпитания, е ново потвърждение на старата хуманитарна аксиома: истинската духовна култура е възможна само там, където са осигурени благоприятни условия за свободно индивидуално творчество, където конюнктурната съобразителност и прагматичната изгода не са убили искреността и волята да се служи честно на една благородна кауза. Димитър Аврамов (1929 - 2008) е един от най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици. Завършва философия в СУ & ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на ... |
|
|
Битието на ученика. ... „Считай първия ден ден на твоя Дух, ден, в който светлината се е проявила. Считай втория ден ден на твоята душа, ден, в който Любовта се е проявила. Считай третия ден ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден ден на твоето сърце, ден, в който съзнателният живот се е проявил. Считай петия ден ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден ден на Бога, Вечното Начало на всичко, ден на природата, от която всичко трябва да се учи, ден ... |
|
|
"Когато посетих за първи път сестра Теофана, тя беше вече в напреднала възраст. С крехка и деликатна натура, на нея ѝ беше вече трудно да пазарува, та се налагаше, особено зимно време, нейни близки и приятели да ѝ помагат. Занесох ѝ плодове. За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя, до такава степен, че докато семейството ѝ нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близо до своя учител. Учителят ценял нейната преданост и духовната ѝ ревност. По повод на името ѝ казвал шеговито, но с добро чувство, ... |
|
|
"Същата тая възкръснала, а след това разкъсана България сега се съединяваше в едно - и това правеха те сами, със своите сили и със своята смелост... Питаше се: ще дойде ли ден, когато и другите български земи ще бъдат освободени? Ще дойде ли ден, когато вече не ще има нито съзаклятия, нито войни - а всичко ще е мирно и спокойно, и ще заглъхне не само последният изстрел, но и ехото от него..." Из книгата Като се опира на исторически източници и документи, авторът Димитър Мантов пресъздава вълнуващите събития от 1885 г.: подготовката на Съединението, в която участват политически дейци и обикновени хора от ... |
|
|
Книгата, наречена "Пловдивска Библия". ... В своята знаменита книга пловдивският летописец Никола Алваджиев сладкодумно разказва как е изглеждала днешната Европейска столица на културата в началото на миналия век, как е протичал градският живот по онова време. Вече четири десетилетия след първото и издание, читатели, журналисти и литературоведи продължават да сочат Пловдивска хроника на Алваджиев като най-популярната книга в съвременната пловдивска летописна школа. "Голямата особеност (и голямата хубост) на тази книга е, че без да е хроника, летопис, роман или научен труд, тя обединява хрониката с ... |
|
|
Дати, събития и личности до средата на XX век. ... Всеки град има свое минало. През вековете в неговото битие се вплитат събития, факти, животоописания и дати, които ходът на времето подрежда завинаги с непроменима последователност. Ден по ден, година по година, век по век. Те градят градския облик, създават традиции, държат будна паметта. В тях пребъдват делата на хората. Те са примери за подражание или поводи за срам. Извор са на мъдрост. Те изтъкват съзидание или бележат упадък. Векуват или опитват да се покрият със забрава. Олицетворение са на исторически принос, на обществена тежест. Те са онази същност, без която ... |
|
|
Историята на всеки род и фамилия е история на родния край, на България - с това убеждение Йордан Гранитски, журналист по съдба и призвание, прави родова хроника. Тази книга не е само документално описание на един български род, докоснал се до Райна Княгина, тя поглежда много по-широко към миналото на село Гранитово, към селския бит и народностните традиции в Елховския край. В нея има покъртителни страници за трите войни, в които е участвал бащата на автора. В повествованието се вплитат вълнуващи лични спомени и интригуващи разкази за превратни човешки съдби. ... |
