"Мъртъв ли е наистина Бог? Или е жив? Или днес вече не се интересуваме от него? Може ли да е смъртен, наранен от чедата си, дали не е преходен, ако е човекоподобен? Има ли разлика между набожния и религиозния човек? Грях ли е да си атеист? Търсим ли божественото начало или ни e достатъчен масовият материализъм, който властва над планетата чрез бездуховните си политически и бизнес елити? Тази книга не дава отговори на тези въпроси, защото целта на проф. Гроздински е друга - не да дискутира или да морализира, а преди всичко да просвети със знанията си съзнанието на съвременния български читател. Поради това в ... |
|
|
Светия ли е бил император Константин, или чудовище? Превръщането на юдейската християнска ерес в държавна религия, извършено от Константин, е всъщност брак по сметка между Църквата и Държавата. Той е управлявал и Империята, и християнската Църква, владеел е телата, и душите на хората... На империята е била необходима религия, която обещава безсмъртие и рай за вярващите хора. Така християните лесно са били управлявани от един император, една империя, един бог и една религия."– Желаеш да разкажеш истината? А нима ти, Евсевий, познаваш истината? Нима аз познавам истината? Кой може да се похвали, че познава истината?... ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
„Невидимо синьо“, едно невероятно пътуване през невидимите полета на човешкото съществуване, разказ за човешките отношения откъм невидимата им страна, през дълбоко личното, премълчаното, неузнатото, невидяното. Книга, която задава въпроса как и защо се вкаменяват сърцата на хората и защо животът може да бъде разгледан като процес на превръщане в камък. И наистина ли естественото състояние на човека се оказва... самотата?"Антоан дьо Сент-Екзюпери е казал в „ Малкият принц “, че най-същественото е невидимо за очите и може да се види единствено със сърцето, всички знаем това. На пръв поглед в романа „Невидимо синьо“ на ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
"С втората си книга, романът Тунел към изгрева, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
Изследването разглежда дигитализацията на висшето образование и нейното значение за развитието на съвременните университети. Основно внимание е отделено на дигиталната зрялост, информационните технологии и моделите за дигитална трансформация. Анализирано е развитието на информационната система и моделът на дигитализация на ВТУ. Чрез емпирично изследване са проучени оценките и отношението на студентите и преподавателите към дигитализацията на университета. Получените резултати дават основа за оценка на постигнатото дигитално развитие и за определяне на бъдещи възможности за усъвършенстване на дигиталното образование и ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
