Том с най-доброто от любовната лирика на Недялко Йорданов. Подборката е направена от самия автор и включва както класическите му любовни стихове, така и някои от най-новите му творби, посветени на съпругата му - актрисата Ивана Джеджева. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
|
|
|
Книгата съдържа поезия на Валерия Ройдева-Велева."Животът препуска и хич не му пука за нашите планове и наш’те мечти и често припряно по сърцата ни чука, пропуква любови и пътеки руши. Животът създава, но често забравя, че имаме крехки, човешки души и когато насила прегради поставя от душите кърви, от душите кърви…" Валерия Ройдева-Велева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
В книгата са включени 200 стихотворения, разделени в четири цикъла: Една българка, Магията на думите, Кръговрати и Магията Любов. Горещници Маранята трепти и в очите ми влизат миражи. А е толкова огнено, сянката пари ме даже. Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя. Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя. Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята недовършени думи, с каквито е пълна устата. Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната, в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра. Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне. Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам? Може би просто вятърът се ... |
|
|
Книга със съвършена класическа поезия за срещите между човеците, за любовта, която е била и ще бъде, за вярата и порастването на душата. Изненадващи метафори, философска мъдрост, истинна емоция..."Колко любов може да побере един човешки живот, когато вече знаем, че той не е безкраен? „От небето се знаем“ не отговаря на този въпрос. Тя го превръща в поезия. Пламен Бочев пише за любовта без възраст и без гаранции – за онази среща, която може да дойде след много загуби и пак да ни завари неподготвени; за краткото лято, което не става по-малко истинско само защото след него ще има есен; за човека, който е преживял ... |
|
|
Повечето книги по магия днес са или прекалено научни и скучни, или са пълни със съмнителни съвети от знахарки и благодарствени писма от излекували се. Това поражда недоверие, скептицизъм и безнадеждност. Известният маг Роман Фад предлага бързо и ефикасно решение на всички проблеми, чрез свързване на съзнанието с подсъзнанието, което се постига чрез изричането на кодови фрази. В книгата ще откриете: 54 кодови фрази за щастие и успех; бъдеще по желание; хармония в любовта; потокът от пари и неговите техники. Роман Фад е финалист от Битката на екстрасенсите, излъчена по руския телевизионен канал ТНТ. Той е може би ... |
|
|
Истории от Япония. От събраните кратки истории в четвъртата ѝ книга Хай хай, Япония читателят може да научи за страната на изгряващото слънце повече от някои богато илюстровани и най-детайлни пътеводители. Авторката търси не екзотика и сензации, а пролуки към самото ядро на японската душевност."Книгата на Юлияна Антонова е колекция от кратки разкази послания, дошли от далечна Япония. Те са не просто импресии от екзотична земя, която доскоро бе на практика тера инкогнита за всички българи, а деликатни миниатюри от внимателно подредена изложба, която ни разказва за страна, отдалечена не само географски и ... |
|
|
Двуезично издание на чешки и български език. ... От края на лятото В смуглия загар на лятото тъмата е жена с уханна плът разпалена в копнежи и приближава август есента скъсени дни със сенки удължени. Владимир Кршиванек Кршиванек е роден през 1951 година. Той е чешки поет и професор по чешка литература. Неговата академичната кариера е следната: Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага, "Института за чешка и световна литература" към "Чешката академия на науките", Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага, Техническия университет в Либерец и Университета в Храдец ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
