"Думите за тази стихосбирка на Надя Бойчева могат да бъдат различни, така както различни и всеобхватни са те вътре в стихотворенията. Сблъсък на смирени скали и бурни вълни. Има места в стихотворенията, които притихват, в които изглежда така сякаш самата любов се сгушва - и други места - в които думите не достигат така, както понякога нямаме начин как да изразим любовта. Стихотворенията, които се отличават с такова прецизно наблюдение на вътрешния свят на човека, че сякаш случилото се в тях, по един или друг начин се е случвало на всички. Но е останало единствено това, което Надя Бойчева успява да улови и изплете в ... |
|
"Името на Кънчо Кожухаров е добре известно сред любителите на фантастиката. Чел съм всичките му фантастични произведения и сборниците, на които е бил съставител. Що се отнася до преводите му, запознат съм с преведената от него фантастика, а научната и научно-популярна литература е толкова много, че както се казва, няма изчитане. Въпреки прочетеното той не престава да ме изумява с всяка следваща своя книга, независимо дали е фантастика, историческа проза или поезия. „Някой очаква те в рая“ ме впечатли не толкова с художествените си качества, които са несъмнени, а с тематичното си разнообразие: космология, магия, ... |
|
Колко досаден е този прием у лорд Брандън! Ако има нещо, което Джесика наистина да мрази, това са игричките на съблазняване, които шефът ѝ я принуждава да води с потенциалните богати дарители, за да финансира своя театър. Това е толкова унизително! Актриса от нейната класа не би трябвало да се компрометира така. "Но безмилостният Лоугън Скот шепне в ухото ѝ: – Изглежда лорд Ханингтън е дошъл... Той обича театъра и красивите жени... Опитай също с лорд Ландсдейл, дребният човечец край бюфета... И с лорд Ръсел, който току-що удари голямото наследство... А, не забравяй и високия брюнет до прозореца - той се ... |
|
Спасяването на светове не е това, което е било едно време, както научава начинаещият космически пилот Йонко, чиято мечта е да лети сред звездите, да спасява светове и да изследва бездънните дебри на Космоса. Неговите благородни стремления скоро се сблъскват както с реалността, така и с благородните стремления на други герои, които не се оставят да бъдат спрени от такива еснафщини като реалността. Фактът, че четете настоящото, означава, че Галактиката все още съществува. Но кой я е спасил и как? Можете да го научите, ако оставите задната корица и започнете от предната. ... |
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
Тази книга е художествен експеримент и има тема: живите тела и световете. Каквото е тялото, такъв е светът, който то възприема. Ние живеем в един свят заедно с всичко живо. А всяко живо тяло има свой сетивен и умствен свят. Телата живеят световете: едно човешко тяло живее човешки свят, едно нечовешко - нечовешки свят. Тук са побрани истории за най-различни тела с техните светове: реални и фантастични, човешки и нечовешки, земни и неземни. Световете на хората от всякакви култури са потопени в един човешки свят. А има и измислен свят от образи и думи. Една книга носи малък свят, който се разкрива от читателя. Ако на други ... |
|
Чувстваш ли се изгубен? Имаш всичко, за което някой някога е мечтал и въпреки това чувстваш празнота? Не разполагаш с възможности, затова се бориш да имаш, да постигаш, но все нещо не се получава, както си си го представял? Стремиш се към перфектност във външния си вид, в материален план, в работата, в живота, защото само така смяташ, че можеш да успееш, че си преуспял следователно щастлив? Заобиколен си от хора и среда, които изглеждат перфектно, но това не ти носи очакваната радост и удовлетворение? Страхуваш се да не се провалиш. Страхуваш се от грешки. Страхуваш се от болката. Вечно някой има очаквания към теб, а ти ... |
|
Търсих Древността в полъха дълбоко на срещата си с теб. Изпратих шепот нов наоколо, да те намеря в някой век. Бъди ти Радост! Ти бъди! Безкрай блаженство без остатък. ... |
|
Надникнете в една домашна библоитека. Съставител: Райчо Станев. ... "Всички книги, представени на тези страници, са намерени в две малки частни библиотеки в Кърджали и Асеновград. Въпреки огромните им тиражи, книгите, издадени в третата четвърт на XX век и толкова характерни за онази епоха, постепенно изчезват от нашите рафтове. Изписаните на ръка заглавия на тези книги, както и съпровождащите ги илюстрации, представляват безценно културно наследство. Те са неотделима част от националната ни съкровищница като образци на един самобитен, характерен единствено за България начин на изписване на кирилицата. Макар да няма ... |
|
Какво се крие в тази весела опаковка? Някоя от гривните изненада с чаровната кънкьорка Сой Луна! Събери всички 12 дизайна, а ако някой ти се повтаря, можеш да го размениш с приятелка! Гривните са от типа slap snap - представляват метална лента, покрита с текстил, силикон или пластмаса, която се извива и приляга на китката когато се удари в нея. ... |
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |