"За първото отвличане нямах никаква вина. Останалите ги забърках аз, признавам."Така започва историята си Рамеш Кумар, преди да ни разкаже за дългия си път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия. Рамеш е момче от нисшите слоеве на средната класа. Той се опитва да се издигне в обществото, но в Индия никой не може да надскочи средата си. Най-много да се издигнеш от дъното на една класа до дъното на друга. Шансът помага на героя да се превърне от жертва в похитител и да се спаси. Неочаквани обрати и очаквани ... |
|
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
|
Необходимостта от социално осигуряване е стара почти колкото човечеството. Във всяко едно общество, независимо от неговия етап на развитие, винаги е имало хора, които по независещи от тях причини не могат със собствените си усилия да осигуряват издръжката си. Това са преди всичко децата, които са все още неработоспособни и старците, които са вече неработоспособни. Но и всеки човек по всяко време може да изпадне в неработоспособност - временна или трайна. Освен това има случаи, когато един човек е работоспособен, но поради други причини, признати за значими от обществото (майчинство, безработица, грижи за болен член от ... |
|
|
Един куршум в тила, в стил екзекуция. Мнозина смятат, че това е много мъчителен начин да умреш. Истината обаче е друга. Не е мъчителен, поне за жертвата. С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв Интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра. Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още ... |
|
|
Сборник със стихове на Хелиана Стоичкова. Отнето Мечтах за свят (някога мечтаех) да бъдем всички по-щастливи. Да няма страх, да няма глад - живот без спомени ръждиви. Но ето днес с очите си видях, че някой ми открадна и мечтата. Разби света на пух и прах, изсмя ни се в лицата. Не искам да съм тих, нито спокоен. И нямах планове по миналото да тъжа. Изчаквам само онзи миг удобен напред отново пак да продължа Да си намеря нещо, което да обичам и да не мисля за угрозата в света. Да вярвам, ако щеш, просто да обичам и теб и мен, една мъничка мечта. Хелиана Стоичкова ... |
|
|
Макар че "Страници от един живот" не е биографична книга, тя съдържа заемки от практиката на бащата на автора и на самия автор като свещенослужители. Повествованието е в стила на Димитър Петканов, утвърдено и познато на читателя от книгите му "При нозете на Христа" и "Венец на славата". Традицията в служението на православния свещеник е съществена и тя трябва да се предава от баща на син и на следващото поколение. Искреността при отслужването в Господния дом е белег за посветеността и отдадеността в поклонението. Служението е за цял живот и е с поглед към вечността. Тази позиция е предадена в ... |
|
|
"Кое е това, което ни струва все по-скъпо, но на което все по-малко разчитаме? Кое е това, което все по-малко разбираме, но от което все повече зависим? Кое може за секунда да превърне живота ни в кошмар дори с липсата си? Това е Държавата! Не знам дали забелязахте, но на 9 август 2018 г., в разгара на летните отпуски, ние, българите, осъмнахме без държава. Срина се един от най-важните и регистри - търговският. Собствениците на фирми, адвокатите, нотариусите нямаше как да не забележат, че целият търговски оборот в страната е блокиран. Държавата, същата тази Държава, която крепи легитимността си на документи и чиято ... |
|
|
Гората не е безобидно място! На Клер Мачет ѝ се налага да прекара нощта на голата земя, а тя нито за миг не е предполагала, че ваканцията ѝ ще протече така. Преди да тръгне, е убедена, че ще се откъсне от стреса на работното място и грижите за малките си деца. И ще обмисли какво да прави със своя разпадащ се брак. Една седмица на походи сред природата и горещи вани с други две двойки приятели. Очаква я истински рай. Но миниванът на Клер се разваля на пуст черен път. Телефоните нямат покритие и групата приятели нямат друга възможност, освен да тръгнат пеша към хотела. Оказва се обаче, че гората не е ... |
|
|
Блок 317 е дебютният роман на Райна Бройер."Романът на Райна Бройер предлага един външен поглед върху вътрешното състояние на нещата, върху българския кръстопът на деветдесетте години на миналия век. Поглед отвън - защото подходът е наистина по-различен, близък до германския подход към преодоляване на миналото. Поглед отвътре - защото познаването на българската действителност и пресъздаването на вълненията и езика на прехода между "няма нищо" и "има нещо" запознават по еднакво увлекателен начин както българските, така и немските читатели. А някои от "героите" и днес можем да припознаем. ... |
|
|
"Цялото съдържание на тази книга е изградено въз основа на свидетелските показания, а описаните сцени са базирани върху тях. Детството и израстването на Андеш Брайвик са разказани, като съм се позовала на редица източници и разкази, включително тези на майка му и баща му, на семейството и на приятелите му, както и на личните му показания в полицията и в съда. Освен това съм имала достъп до всички доклади на Социалните служби в Осло, свързани с него. По отношение на планираната от него терористична атака, в допълнение на източниците ми, съм използвала написаното в манифеста му и в социалната мрежа. При предаването на ... |
|
|
|
|
|
Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг? Докато с присъщата си хаплива ... |
