Маршът на идолите представя най-въздействащите образци от обредния декор на знаковите ни светилища - техните закрилници, техните всевиждащи стражи, с които започват и свършват приключенските библии. Пазители на свещени пространства, посредници между поклонници и жреци или наблюдатели от приказните форми на изветряне са тези исполини там, където планината среща небето? Чие дело наистина е този непроучен пантеон от полухора-полубогове, натоварен с памет за отдавнашни времена? Едно приключение, наситено с тайнства. Едно пътешествие из непозната България. Николай Н. Нинов е журналист, писател, пътешественик. Колегите му ... |
|
|
"Едно парче от гърдите лети с птиците. Понякога е само вятър. Друг път черното телце на мравката го мами в твърдата си решимост да построи къща. Понякога среща друго небе и цветовете им се прегръщат в красива мъглявина – сякаш стъпки от танц близо и надалече. Или пък израства градина. Случва се в тази градина никой да не скърби. Може да е благословията." Екатерина Григорова ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Когато мъжът, който има всичко в живота, ти каже, че се интересува само от теб. Тя е стюардеса на борда на самолета, с който хокейният отбор на Зандърс кръстосва Америка. А той е един от най-известните спортисти в Чикаго. Безумно богат, с вкус към скъпите и изискани дрехи, но в същото време скандалджия и плейбой, който след всеки мач си тръгва с различно момиче. Зандърс е мъжът, когото всички обичат да мразят, и на него това му харесва. Хората му завиждат, а жълтите медии следят всяка негова стъпка. От години съвсем съзнателно той играе ролята на лошото момче на отбора. Решен да не допуска никого близо до себе си, ... |
|
|
Стихотворения. ... Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, главен редактор на вестник "Ориент експрес", общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания, директор на Драматичен театър "Апостол Карамитев", председател на СНЦ "Компакт арт" - София и др. Автор е на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", "Жив и свободен", на книжките за ... |
|
|
Мерилин е богата, омъжена жена с две деца и любещ съпруг. Егоизмът и самовлюбеността й я тласкат в постоянно търсене на любовни връзки, без да може да оцени щастието и стойността на семейния живот. В едно от пътуванията й за среща с любовника попада в самолетна катастрофа. Заедно с останалите пътници и тя преминава през всички стадии на смъртта, но в последния момент нещо се обърква и тя се събужда в леглото си трийсет и един дни назад във времето... Този път всичко в живота й е променено. Дъщеря й е избягала с любовника си. Синът й е започнал да пуши марихуана, а мъжът й и изневерява. Всичко се руши и сякаш няма ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев, но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания - за хиляди години....Страданията в живота не са нищо друго освен Свещения Огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя. Ето защо без страдания човек не може да стане гениален, без страдания той не може да стане и Светия, без страдания от човека не може да излезе нищо добро. Единственото Велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека Велик. Пазете да не изгубите страданието. То е Свещеното за човека. ... |
|
|
Говори един влюбен... ... Трето допълнено издание. В днешно време необходимостта от тази книга се определя от едно съображение и то е изключителната самота на любовния дискурс. Този дискурс може би говорен от хиляди субекти (кой знае?), но никой не го поддържа; той е напълно изоставен от заобикалящите ни езици, които или не го познават, или го подценяват, или го осмиват - така той бива отрязан не само от властта, но и от своите механизми (знания, умения, изкуства). Когато по такъв начин един дискурс бива увлечен от собствената си сила по течението на неактуалното, изнесен извън всякаква масовост, не му остава нищо друго, ... |
