Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев. Всеки том е придружен ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
"В свят, в който списанията се надпреварват за все по-запомнящи се единични образи, които да украсят кориците им, съществува риск работата на документалисти като Бабак Салари да остане незабелязана. За разлика от тези образи за бърза употреба, фотографията на Салари изисква да забавим темпото и да вкусим момента, и както при всяка добре разказана история, най-добрият начин да направим това е да се вгледаме в разказа и да се оставим той да ни въздейства. Фотографиите на Бабак Салари разказват сложната и многогласна история на един народ без да крещят, със състрадание и уважение. На места тази история е и ... |
|
|
"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво,...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
|
Книгата съдържа богати сведения за карста и пещерите във всички страни по света: за най-дълбоките и най-интересните от тях. Разгледани са основните проучвания (със съответната литература), както и българският принос в спелеологията. Включени са описания на някои от българските експедиции, а също и общи познания за пещерите и пещерната фауна. Данните отразяват положението към август 2012 г. и въпреки че бързо се променят, все пак дават представа колко обширно е съвременното пещерно движение и кои са главните му герои. ... |
|
|
"За мишките и хората" (1937) се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници - Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира... Джон Стайнбек (1902 - 1968) е роден в калифорнийския град Салинас, ... |
|
|
"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |
