Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Факти и истории, подбрани от периодичния печат преди 1944 година. ... В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята. Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти. Подбрани са издания, излезли ... |
|
|
Настоящият труд е опит да приложи схващания и подходи при изследването на локални музикалнофолклорни култури върху изследователски терен със специфична етноконфесионална характеристика - селища на турци сунити от Североизточна България, заселили се по тези земи в периода XVI - XVII в. Освен турска общност, в изследваните села има представители на българската общност - преселници от Македония, Западна Тракия (Софлийско) и Кюстендилско. Обособяването на селища със смесено население дава възможност да се проследят културни взаимоотношения и влияния между култури. Записаните по време на теренните изследвания интервюта са ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
|
Читанката реализира целите на литературното обучение чрез произведения с висока художествена и нравствено-етична стойност от съвременни автори и класици, като Маргарит Минков, Мая Дългъчева, Михаил Вешим, Валери Петров, Дора Габе, Елисавета Багряна, Светослав Минков, Лафонтен, Джани Родари, Астрид Линдгрен и други. Отличава се със следните предимства: възприемането на текстовете се улеснява от графичния дизайн и богатите илюстрации; текстовете са весели, интересни, поучителни, съобразени със светогледа на съвременното дете и с четивната техника на третокласниците; предложени са разнообразни дейности, ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
В книгата се изследват различни народни обичаи от Възраждането, като Престъпулка, обичаи при раждане, при убиване на вълк, при пожар, обичаите за Свети Илия и Свети Георги, отношението на народа към магията, обичаите към гостите, старите дървета и птиците, детските забавления и поговорки. Включени са редица народни песни от Кюстендилско от XIX век. Отделено е специално внимание на взаимоотношенията и проблемите между българите и турците в региона, чифлиците и кафенетата. Петър Цветанов Любенов (1816 - 1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Автор на "Баба Ега" и "Самовили и самодиви". ... |
|
|
Включените в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) предлагат картина (максимално близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те - 40-те години на ХХ век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им. Двадесетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка ѝ, нито сестра ѝ, нито баба ѝ осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по- ... |
|
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. В това издание са ... |
