|
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
На 24 февруари 1922 година Учителя разтваря вратите на Окултната школа. В продължение на 22 години за един час през седмицата той постепенно разгръща страниците на познанието за битието, космоса, природата, човека. Говори за великите принципи и закони на Божественото, за обикновения живот и универсалното послание. Съпоставя света на микроскопичното с този на необятното. Разширява границите на съзнанието. Дава методи за трансформиране на нисшето човешко естество във висше, за развиване на ума, сърцето, волята. Чертае пътя на новия човек... Всяка сряда призори, от есенното равноденствие - началото на учебната година, до ... |
|
Тези разкази не са събития. Те са за хора, които никога няма да влязат в историята. Малки съдби, малки страсти. Малки победи, които никой не празнува. И точно затова - надявам се - истински. ... |
|
За американските журналисти "Ужасната измама" и "Пентагейт" засега са достъпни само на френски. Но онези от тях, които са успели да се запознаят с книгите на Тиери Мейсън, се чувстват най-малкото смутени, ако не убедени в изложеното. Неговите разследвания несъмнено ще имат голям политически отзвук в САЩ, защото не може да няма виновни и отговорни за случилото се преди година. Ако бъдат издадени в Америка напълно е възможно президентът Буш да бъде принуден лично да даде обяснения пред обществеността. ... |
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
Сюжетът проследява стара семейна сага, разиграла се в началото на миналия век, в която са преплетени интересни човешки съдби. В центъра на драмата е греховната любов на млада бургаска еврейка, която се влюбва в красив и богат турчин и забягва в Цариград, като зарязва мъжа си и двете си малки деца. Той е сладкодумен и артистичен чешит и става любимец на малкия Бургас. А защо моста над реката, пресичаща някогашния Карабунар, и до днес се нарича Аврамовия мост, ще разберете, ако прочетете книгата. Аврамовият мост е роман на авторката Вивиана Асса, чиято предишна книга Моят Шабат ѝ донесе голямата награда на ... |
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
Роман(с) е от книгите, които те хващат от първата си страница и те държат до последната. В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети - българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Ще допишат ли своята любовна митология или... Текстът е психологически и социално-исторически разрез на персонажите и обществата в Русия и България, но той ни предлага и особен тип ретардации, изпълнени с екзистенциално-философско познание. Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, ... |
|
Лъжите за гроба на Христо Ботев продължават. За новопоявилата се книга Намерен: Гробът на Ботев. Авторът на настоящата книга Илия Луканов е живял дълъг период от време в град Враца, където е географският център на историческите събития около чутовния подвиг на Ботевата чета и непрежалимата гибел на нейния титаничен войвода. Тази книга съдържа всичко най-важно и най-истинско, което нашият народ трябва да узнае и запомни навеки в такъв бележит момент като 150-годишния юбилей. В Ботевата чета са взели участие девет врачани. Двама от тях са загинали. След Освобождението останалите седмина, заедно с неколцина опълченци и ... |
|
Това е книга за една версия на бъдещето, която не бива да се случва. Утрешният ден вече се прокрадва в живота ни като приятел: с невинна усмивка, с промоционален код, с добре разписани процедури, с клаузи в дребния шрифт. Анатомията на един дрон проследява този тих преход към времето, в което хората още са хора, но системите ще работят все по-добре, а човешкият фактор ще става все по-ненужен. Свят, в който нашето присъствие ще изглежда като досаден страничен ефект. Корпорации и технологии, системи и алгоритми обещават удобства, сигурност, истинска близост и смисъл. Кодовете успешно заменят чувствата. Постепенно ... |
|
Годините на ранния и зрелия социализъм. Когато, дори и другарите от ЦК търсеха услугите на частника шивач, наречен „Царя на панталоните“. С ушитите от него костюми те се открояваха от далеч. Изглеждаха елегантни, сякаш извадени от моден журнал. По разните пленуми и конгреси ме взаимно се разпознаваха. Оглеждаха се недоверчиво, а после за всеки случай си кимаха навъсено... По същото време най-красивите момичета се омъжваха за най-примерните комсомолци. Същите, които зорко следяха, да не поемем по лошия път. Самите те уверено крачеха по булеварда на Доброто и след време станаха изявени демократи, проспериращи бизнесмени и ... |