Публикуването на книгата на Франсоа дьо Полиняк бележи важен обрат в анализа на произхода на гръцкия град: тази особена форма на обществена и политическа организация... Според Полиняк градът градът не трябва да се схваща като структурирана държавна форма, а по-скоро като "действащо лице, което организира различни начини за участие в ритуализираните обществени практики" ... |
|
"Изданието "В градината с розите - том 3" обхваща 15 лекции и слова, като 8 са произнесени при получаване на титла "Почетен доктор" на НБУ. Условно биха могли да се откроят три тематични групи. Първата насочва към езици и символи. Втората група доближава извода за възможно институционализирано единствено, но в смисъла на минало, настояще и бъдеще за Европа. Третата и най-голяма група би могла да бъде видяна като пресечна точка за философската антропология, но с още повече условност." Из "В градината с розите - том 3" ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
Настоящото издание на Лафонтеновите Басни е събитие в родната книжнина. За първи път българският читател има достъп до всички басни от великия баснописец в забележителния стихотворен превод на Атанас Сугарев и Паисий Христов. Творбите са придружени от рисунките на талантливия художник Франсоа Шово, съвременник на Лафонтен, илюстрирал оригиналния сборник с Басни. Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
Всеки знае историята на Оскар Шиндлер, който спасява хиляда евреи по време на Втората световна война. На малцина обаче е известен подвигът на Феликс Керстен, макар още през 1947 г. меморандум на Световния еврейски конгрес да обявява, че е спасил "над 100 000 души от различни националности, сред които 60 000 евреи, излагайки на опасност собствения си живот". Кой всъщност е Феликс Керстен? Известен лекар и мануален терапевт, истинско светило в своята област, Керстен се радвал на голямо уважение както сред богатите и известните, така и сред бедните, които лекувал безплатно. Известен е също като "терапевта на ... |
|
Само веднъж в цяла епоха може да се появи жена, способна да променя съдби. Животът дарява Диана дьо Монсоро с невероятна красота, вдъхновяваща, всеотдайна, пламенна обич, но ѝ отнема щастието. Един от най-интересните и завладяващи романи на Александър Дюма, в който ненадминатият разказвач описва любовта между красивата Диана дьо Меридор, принудена да стане съпруга на коварния граф Дьо Монсоро, и смелия благородник Бюси д'Амбоаз. Любов, която се разгаря на фона на политическите интриги във Франция през 1578 - 1579 година по време на управлението на Анри III, към чийто трон се домогват брат му херцог Франсоа ... |
|
Франция, 1578 - 1579 г. На престола е крал Анри III, но съзаклятниците - херцозите Франсоа д'Анжу и Анри дьо Гиз, - кроят планове за свалянето му от власт. Ожесточава се задкулисната борба на придворните, на фона на която изпъкват великодушието и доблестта на благородника Бюси д'Амбоаз. Сред тези политически страсти се разгаря друга, романтична страст - любовта между Бюси и Диана дьо Меридор, принудена да стане съпруга на коварния граф Дьо Монсоро. Диана е надарена с божествена красота, но е обречена да не познае истинското щастие. Защото пламенната ѝ любов към благородния Бюси е обречена. ... |
|
"Роман за Розата" - най-четената творба на френски език през Средновековието - е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225 - 1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха. Няма съмнение, че "Роман за Розата" е "най-средновековното" произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики. Размерите на ... |
|
В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: "Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: "Кюстин" и "Токвил". Книгата на маркиз Астолф Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е забранена незабавно и за дълго(всъщност и до ден-днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т.нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил ( ... |