Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Хоро" е роман, на чието авангардно звучене могат да завидят много от днешните "модерни" и "постмодерни" писатели. И се завъртат страшните, най-българските 1923 - 1925 години. Един след друг падат убити политици и интелектуалци. И сред тях - депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Появява се един от най-кратките и трагични некролози в българския ХХ век: "Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България". Това е обстановката, в която е ... |
|
|
Творбата на Васил Горанов пресъздава един от най-съкровените обичаи в българската традиция - мъжкото хоро на Йордановден (Богоявление). В ледените води на реката, сред бялата зима, мъжете се хващат за ръце и играят хоро под звуците на гайди и тъпани, носейки в сърцата си вяра, сила и сплотеност. Картината улавя неподправената енергия на този свят ритуал - моментът, в който човекът и природата се сливат в един общ ритъм. Българският дух, неподвластен на студа, гори в лицата и погледите на участниците, озарени от светлината на зимното утро и топлината на вярата. Това Хоро не е просто танц, а символ на единство, мъжество и ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Антон Страшимиров ... |
|
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
|
|
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
|
Преди 50 години (1962) ценителите на българската народна музика за първи път чуват името на оркестър „Хоро” от Русе. Това е и годината на основаването на състава. Негов родоначалник е Васил Първанов, който и до днес неуморно популяризира красотата на северняшката музика. Макар че е завършил класическа музика в Музикалната академия в София със специалност кларинет, музикантът посвещава целия си творчески живот на народната музика. ... |
|
|
Приказка за наскоро пораснали деца ... Романът е центриран около начина, по който се чувства едно момче след като се връща от първото си ходене до Китай, носи позитивно послание със своите герои, носители на ценности и морал, стараещи се да постъпват правилно и да бъдат добри хора. Неделина е прекарала доста месеци в Китай - както в Пекин, така и в Тиендзин, а това е първият й роман. Неделина Георгиева е родена преди 28 години в Карнобат, завършва местното СОУ " Хр. Ботев", а след това и гимназия за чужди езици "В. Левски" в Бургас, специалност руски и английски език. Следва политология в Софийския ... |
|
|
Как да преуспеем, когато светът ни притиска и обърква. Имате живо въображение? Твърде срамежливи и чувствителни сте? Блокирате, когато се окажете в центъра на внимание? Тълпите ви потискат, а шумът ви претоварва? Тогава честито! Попадате в привилегированата група на свръхчувствителните хора. Свръхчувствителността е вродена черта, която засяга около 15-20 процента от населението. Свръхчувствителните хора често са много умни, творчески натури, но мнозина от тях страдат от липса на самочувствие. Те не са "невротици", както дълго време бяха заклеймявани. Тяхната изострена чувствителност обаче може да ги накара да ... |
|
|
Психология на човешките взаимоотношения. ... Ние, хората, играем игри през цялото време - сексуални игри, съпружески игри, игри за надмощие с шефовете си, състезателни игри с приятелите си, дори игри по надлъгване с психотерапевтите си. Много от ролите, в които влизаме, са толкова дълбоко заложени в нас още от ранна детска възраст, че дори не осъзнаваме, че те често са негативен модел на поведение, който може да бъде променен. Д-р Ерик Бърн, президент на Международната асоциация по транзакционен анализ, прави невероятен пробив в психоанализата, като разпознава и разглежда междуотношенческите игри, които, без да ... |
