|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Книгата е разделена на две части и се чете и от двете страни - едната представя истории през погледа на Ния Йотова, другата - на Богомил Димитров."Повечето от най-ранните ми семейни спомени са как майка ми и баща ми, седнали на кухненската маса, разказват забавни случки от живота си. Всички "истински случки", както ги наричаха те, бяха не просто смешни, но и пълни със самоирония. Затова като дете смятах, че самоиронията е качество, което всеки притежава. Пораствайки осъзнах, че всъщност самоиронията е изключително рядко срещана и започнах да ценя особено високо хора, които са я развили. Както и хора, които ... |
|
|
|
