Как да покажеш на някого колко много държиш на приятелството ви? Мечето и зайчето са най-добри приятели и се обичат, когато е ден и когато е нощ, нашир и надлъж, наблизо и надалеч... Тази прекрасна история разкрива красотата и силата на искрената обич и е чудесен подарък за специален човек. ... |
|
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
|
|
|
На 18 август 1572 католичката Маргьорит дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина Медичи, се омъжва за протестантския принц Анри Наварски. Бракът им трябва да сложи край на дългогодишните религиозни войни във Франция, да запази целостта на страната и да възстанови финансовата стабилност. Само след шест дни обаче в нощта на Свети Вартоломей Париж отново потъва в кръв. Протестантите са избити, ала борбите за власт и коварните дворцови интриги продължават. Когато Маргьорит се запознава с младия благородник Ла Мол, тя се влюбва в него, но любовта им, която минава през безброй перипетии, е обречена. За своята ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
|
Бяхме като Хензел и Гретел и се лутахме в черната гора на света. Имаше изкушения и вещици, и демони, за които дори не сме сънували, но и великолепие, което си бяхме представяли само отчасти. Никой не би могъл да говори за тези двама млади хора, или да разкаже истината за техните дни и нощи заедно. Само Робърт и аз можехме да го направим. Нашата история, както той я наричаше. И след като си отиде, ми остави задачата да я разкажа на вас. Хвалех се, че един ден ще бъда любовница на истински творец. За младото ми съзнание нямаше по-романтично нещо на света. Представях си се като Фрида Кало до нейния Диего, едновременно муза ... |
|
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
|
"Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. Прочетете тази книга. Прочетете всичките ѝ книги." Ана Цанкова "Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на ... |
|
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
|
Бьорстад ще ликува, но и ще пламне. Продължението на разбилата вече хиляди читателски сърца "Бьорнстад". ... Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще ... |
