Да пътуваш с влакче, теглено от парен локомотив, който се казва Дундаки, си е приключение. Любопитната и поучителна история ще отведе децата в един непознат, за много от тях, свят. В света на малкото влакче и неговия машинист, били заедно цели четиридесет години. Пословично е тяхното приятелство... А каква изненада очаква малчуганите, когато стигнат до последната гара... Там, на брега на голямата река, е закотвен корабът Радецки. Кой е той и какво има в него, ще узнаете, когато разлистите книжката. ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
"Как ще ти разказвам, Мечо, щом се върна някой ден, за онази София далечна с име като мен! Там е детството на тати, с глъчка, смях, игри. Там със своите приятели той мечтал е до зори." Юлия Дивизиева Книжката е част от поредицата Приказки и още нещо на Юлия Дивизиева. Юлия Дивизиева живее в София. Завършила е Библиография и Кинопедагогика. Работи като редактор и рецензент. Пише стихове и проза. Автор е на книгите: Кукувича прежда - разкази (2015); Полутон, полусянка - поезия (2016); Двайсет и пети кадър - повести и разкази (2017); И малките неща - поезия (2018); Ана от острова - роман (2019), Хора, ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
Разходете се по улицата с нечетни номера и нейните четни, нечетни и безчетени истории. Колко много улици има в един град, а само на една се чувстваш у дома си. Тя ти е като топла дреха в студа, дъждобран в дъжда, тънка ленена риза в летен ден... Ако не си я напуснал, докато си бил млад, след това е почти невъзможно. Гледката ѝ те успокоява и приютява. По нея вървиш с уверена крачка и дишаш леко. Тесните ѝ тротоари са с различни плочки - кърпежи на времето, паважът ѝ не е от най-равните, но ти познаваш всяка неравност, в която може да хлътне кракът ти, защото е твоята улица. Открехнете завесата на ... |
|
|
Винаги можете да срещнете дете, което много обича сладки неща. Такъв е и Хари, който си е пожелал чудо - да живее на място, където по дърветата растат бонбони. Къщите са от шоколад и бисквити, а пейките - от вафли. И един ден мечтата му се сбъдва. А какво му се случва, ще остане в тайна, докато не прочетете приказката. Добре е, все пак, че Хари среща в омагьосания захарен свят Захари, който е мравка. Той ходи на мравешко училище и знае как да се справя в трудни ситуации. Какво ли е казал Захари на Хари?! След това приключение момчето забравя за сладките неща и иска от родителите си да му купуват само ябълки. В края на ... |
|
|
"Имат ли деца реките, няколко деца ме питат. Имат, как да нямат - те са тези, за които ей сега ще ви разкажа." Из книгата Илюстрации: Неда Ангелова. Книжката е част от поредицата Приказки и още нещо на Юлия Дивизиева. ... |
|
|
Изданието е създадено, за да улесни работата на учители и ученици в часовете по български език и литература в 5. клас, 6. клас и 7. клас. В него са предложени практични съвети за формиране на умения за създаване на преразказ. Включени са конкретни насоки, които да помогнат формирането на компетентности за ясно, точно, вярно и уместно пресъздаване на съдържанието, атмосферата и посланията на художествен текст. Втората част на помагалото съдържа текстове за упражнение. Трудността и обемът на текстовете са различни - от по-лесни и кратки до по-обемни и с усложнена структура. Към тях са добавени примерни варианти на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Много, ама много далеч оттук, зад един ей толкова голям океан, през сума ти планини, гори, градове и села, сателитни антени, кучета и разбира се – деца, растеше голямо дърво. Дървото беше хем обикновено, хем необикновено. Обикновено – защото на него имаше обикновена къщичка за птици. А необикновено – защото в къщичката не живееше птиче, а момченце. Необикновено момченце, което се казваше Джиго. То винаги беше готово да се притече на помощ и винаги му се случваха необикновени приключения... Подходяща за слушане и за начинаещи читатели. Илюстрациите са дело на Биляна Господинова. ... |
|
|
Каква магия крие се в снега е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е приказка за приятелите, които са винаги до теб и ти помагат в труден момент, за безкрайната мъдрост на природата, за обичта и надеждата. Приключението от Бъди ми приятел продължава... Идва зима и малкото жабче, както всички жаби и някои други животинки, заспиват дълъг зимен сън. Но приятелката на жабчето, старата вещицата, го събужда, защото тя и цялата природа имат нужда от неговата помощ. Няма сняг, а това е много опасно за житото, защото то няма да порасне и да даде брашното, от ... |
