"Политикът е главният персонаж на сцената на посткомунистическия преход. По няколко причини. Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи ... |
|
|
В книгата "Българската езикова политика" авторът се опира върху основните тези на "Пражката лингвистична школа и теорията на книжовния език", разработена в началото на XX век, за да анализира развитието на съвременната българска реч. Проф. Виденов анализира "експеримента" с македонския език, езиците на етническите групи в България, налагането на източния говор над западния, речта на съвременните медии. В приложението към изданието авторът е публикувал и "Закон за защита на българския език", пригоден за гласуване в парламента. Според проф. Михаил Виденов обществото трябва да ... |
|
|
В настоящата студия, която е докторската дисертация на авторката, е анализирана личността на политика на страниците на най-високо тиражния непартиен всекидневник "Дневен Труд", както и двете партийно ангажирани печатни издания "Демокрация" и "Дума" в контекста на изборните периоди - изборите за 39-то и 40-то Народно събрание, изборите за президент на Република България през 2001. Изследването проследява доколко и как вестниците способстват за изграждане и утвърждаване на публичния образ на политическите фигури и какъв е имиджът, който те им създават. Изграден е хипотетичен идеализиран модел на успешния български политик и ... |
|
|
Тоталитарни и посттоталитарни речеви практики."Настоящият труд има определен принос в изследванията по обществени комуникации и информационни науки, по медиазнание, пресжурналистика, политическа комуникация с ясно изведения тематичен и дискурсивен профил на политика и медии в широк темпорален обхват, със систематизациите на таблоидизирането в политическата комуникация през периода по авторски алгоритъм, с типологизациите си по категории, период, източник, адресат и послание на взаимо-отношенията между медии и политици." Проф. д-р Веселина Вълканова "Много се радвам, когато човек от практиката решава да ... |
|
|
Доц. д-р Евгения Калинова преподава история на България след Втората световна война, а доц. д-р Искра Баева — съвременна световна история в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски". Авторките работят по проблемите на вътрешната и външната политика на България, на Източна Европа и на света през XX в., а изводите от техните изследвания могат да се намерят в съвместните и индивидуалните им книги, студии и статии. Предлаганият лекционен курс проследява трудните първи стъпки на следвоенната българска външна политика. Според решенията на Тримата големи от годините на Втората световна война (Сталин, Рузвелт и Чърчил) ... |
|
|
Монографията "Културната политика на българската държава (1885-1908)" проследява съдържанието, тенденциите и механизмите на културната стратегия в началните десетилетия на модерната ни държавност. Аргументирана е тезата за еволюционното развитие и постиженията на националното образование и на културните институции. Откроена е ролята на гражданското общество, културните и политическите елити с техните лидери в реализирането на идеи и практики, утвърждаващи България в европейското пространство на синора на XIX-ХХ в. Доц. д-р Мария Радева е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. ... |
|
|
Задачата на настоящото изследване е да се проследи, анализира и даде оценка на икономическата и социалната теория и практика на българската буржоазия. Да се покаже програмната социално-икономическа мисъл на буржоазните политици, чиято цел е била просперитета на държавата. Разкрива се и залегналото в програмните документи социално-икономическо отношение на съответната буржоазна партия към различните прослойки на българското общество. Отделено е място и на законодателните идеи в програмите и програмните документи, визиращи социално-икономическото развитие на страната. ... |
|
|
Настоящата монография е посветена на една непроучена тема в съвременната българска историография - историята на Бялото братство през комунистическия период и водената спрямо него политика. Изследването, базирано на изключително богат изворов материал и литература, описва безпристрастно този най-слабо известен период от съществуването на братството и подлага на критичен анализ съществуващите популярни, преувеличени и легендарни представи за него. По този начин пред читателя се открива една достоверна и задълбочена картина за мащабите и значението на Бялото братство, както и за присъствието му в политическия и културен ... |
|
|
С предложения труд авторът си поставя за цел да разкрие мястото на електрификацията в цялостната стопанска политика на различните български правителства за периода от Освобождението до 1944 година. Тези хронологични граници донякъде съвпадат с етапите на местно и областно електрифициране. През периода до 1934 година се осъществява местната електрификация, като още няколко години преди деветнадесетомайския преврат през 1934 година, започва подготовката за областна електрификация. По същия начин няколко години преди деветосептемврийския преврат започва подготовката за национална електрификация. ... |
|
|
"Татяна Томова успешно е систематизирала теоретичната база на публичните политики и социалната политика в частност, водещите исторически казуси на формиране на социална политика, българската практика в тази насока за целия период на прехода след 1989 г. Намирам за перфектно доказана тезата, че пътят в българската социална политика тръгва от прехода, а не от държавния социализъм, както и че моделът на социална политика у нас се е превърнал в модел, който не създава икономически предимства, не допринася за европейската интеграция, а също така създава обществени нагласи, които разделят, а не обединяват." Проф. ... |
|
|
Сборникът ознаменува 30-годишният юбилей на специалност Политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като предлага статии от водещи преподаватели, представящи основните насоки на изследователската дейност на катедрата в съвременния етап от нейното развитие. ... |
|
|
Съставител: Александр Кутан. Книгата е част от поредицата "Европа - разбирана и правена" на издателство "Нов български университет". Collection - Penser et construire I'Europe. ... Поредицата "Европа - разбирана и правена" е съвместен проект на Френското министерство на външните работи европейските въпроси, на Френския институт в България и на Нов български университет. Наречена е на едноименната книга на професор Богдан Богданов, Президент на Нов български университет. Целта на поредицата е да публикува на български език съвременни френски автори, да допринася за разпространението и ... |
