Енциклопедията е първи цялостен труд за българската еротика от античността до съвремието ни. Водеща е тезата, че българите постигат еротичното като ритуал, като красиви индивидуални жестове и светлоносна философия за живота, разпръскваща сянката на грехове и страсти, чрез които са се внушавали изначална вина и трагизъм. Енциклопедията е структурирана чрез седемдесет систематизиращи и обобщаващи статии, около които се групират близо 500 конкретни разработки по проблеми, теми, предмети и обичаи, очертаващи характера и същността на еротиката. Географията на сексуалността е изяснена чрез статии за 100 градове и села, но ... |
|
|
Енциклопедията е първи цялостен труд за българската еротика от античността до съвремието ни. Водеща е тезата, че българите постигат еротичното като ритуал, като красиви индивидуални жестове и светлоносна философия за живота, разпръскваща сянката на грехове и страсти, чрез които са се внушавали изначална вина и трагизъм. Енциклопедията е структурирана чрез седемдесет систематизиращи и обобщаващи статии, около които се групират близо 500 конкретни разработки по проблеми, теми, предмети и обичаи, очертаващи характера и същността на еротиката. Географията на сексуалността е изяснена чрез статии за 100 градове и села, но ... |
|
|
Книгата съдържа произведения на Лу Андреас Саломе. Лу е може би най-известната европейска красавица за всички времена, разбила сърцата на безброй велики мъже: Паул Ре, Фридрих Ницше, Райнер Мария Рилке, Зигмунд Фройд... Била е близка с Лев Толстой, Ибсен, Георг Брандес, Тургенев, Ебингхаус, Пол Бурже, Вагнер... Тя е първата жена психоаналитик в Кръга на Фройд. Той веднъж ѝ казва: "Дори когато става дума за най-лошите мерзости, Вие изглеждате така, сякаш всичко това се случва на Коледа". Книгата включва нейните знаменити опуси "Еротика", "Мисли за любовта", "Любовен опит" ... |
|
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
|
Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г."Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар - от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за ... |
|
|
Димчо Дебелянов - 125 години от рождението на поета. Нови изследвания, архив, спомени на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Книгата е част от специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различните гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
|
Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев. Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
