Изданието обхваща изследвания върху историческите процеси на България, Балканите и света в периода от средновековие до наши дни. Националната самоличност на балканските народи, християнската paideia, политиката на БКП, константинополските църкви, ВМРО са само част от изследваните теми. Сред авторите са Лъчезар Стоянов, Цветана Чолова, Зарко Ждраков, Цветана Георгиева, Станислав Станев, Пламен Цветков, Румен Генов, Живко Лефтеров, Димитър Гюдуров и др. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
За среднощния етюд и старите глупаци."Седем загадъчни съдби, седем новели с непредсказуем край, седем късчета брилянтна литература". Румяна Захариева - писател, поет, преводач "Нестандартни герои с нестандартно поведение и нестандартно битие". Анжела Димчева - поет, литературен критик, журналист "Скършени съдби на непрекършени хора". Димитър Христов - поет "Европейска литература от най-висока класа". Борислав Бойчев - писател ... |
|
|
"Палавници-непослушки, тези весели римушки, след като ги прочетете, вий добре си помислете - има ли сред вас деца, дето често се излагат и подобни именца няма ли да им прилягат?" Инат Игнат Кой не знае наш Игнат? Върши всичко на инат. Щом "Учи!" му каже мама, мигом той отвръща "Няма!"- За покупки отиди! -Вкъщи пък ми се седи! - Вън е мрачно. Стой си тук! - Ще изляза пък! - напук дай му да се инати. - Не се цапай! Почисти! - Няма, няма, няма, няма... Проклетия, брей, голяма. Ако все обратно прави и от ней се не избави, има много наш Игнат да си пати с тоз инат. Борко Бърборко Книга първа ... |
|
|
15 истории за стаеното в душите, което предопределя живота ни до края, за изживяното, но неосъзнато, за пропуснатото и пропиляното, за радостта от загубата и болката от радостта, за изначалните въпроси Какво?, Защо? и Как?, чиито отговори тъкат съдбите ни, но трудно ги намираме, за хармонията на видимия и невидимия свят, за силата, която ни вее из Вселената като прах във вятъра... ... |
|
|
"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание ? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
