Шесто издание. ... Тарикатско Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно циври му ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!" По италиански Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на ... |
|
|
Като творец, мислител и индивидуалност Айрис Мърдок (1919 - 1999) оставя траен отпечатък върху духовността и литературата на ХХ-то столетие. Животът на бележитата Дама на Ордена на Британската империя е ярко доказателство за онова, което тя пише в писмо до свой близък - "реалният живот е далеч по-странен и чудат от всяка книга"... На базата на непубликувани дневници, кореспонденция и интервюта английският критик Питьр Дж. Конради, личен приятел на Мърдок, предлага нов, цялостен поглед върху жизнения път и творчеството на писателката. Нейните тежнения към различни идейни и философски теории, посланията на ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
Паломар (1983) е последното произведение на Итало Калвино (1923 - 1985), един от най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Както признава самият автор, Паломар силно се различава от останалото му творчество. Пред нас се разгръща един паноптикум на човешкото битие и познание, вълшебна притча за това какво и как ние виждаме, по кои пътища сме се формирали културно и как да намерим своето място на Земята и в безкрайната Вселена. Докосваме се до съвършен образец на високата художествена литература, сгъстен, необикновен и зашеметяващ разказ, който дава ... |
|
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
