Д - К. ... Авторите са събрали 27 855 местни имена от Кюстендилско - най-големия засега брой топоними от даден регион в България. Около 4000 от тях са включени в настоящия том. Множеството старинни имена показват, че Кюстендилският край е бил населен още в дълбока древност и дават възможност да се направят изводи за историята, материалната и духовната култура на неговите обитатели. В имената на местностите са отразени особеностите ла местните говори, затова като приложение е дадена карта на подговорите в Кюстендилския край. ... |
|
|
А - Г. ... Това е най-обемистото изследване от този род - събрани и обяснени са почти 28 000 местни имена от Кюстендилския край, от които около 4000 са включени в настоящия първи том. Направена е фонетична характеристика на имената, обсъдени са техният строеж и граматични особености. Поместена е и карта на говорите в Кюстендилско. Събраните местни имена съдържат сведения не само за езика, но и за историята, археологията, движението на населението, неговата материална и духовна култура. Много от тях са свързани с различни предания и легенди. ... |
|
|
В книгата се изследват различни народни обичаи от Възраждането, като Престъпулка, обичаи при раждане, при убиване на вълк, при пожар, обичаите за Свети Илия и Свети Георги, отношението на народа към магията, обичаите към гостите, старите дървета и птиците, детските забавления и поговорки. Включени са редица народни песни от Кюстендилско от XIX век. Отделено е специално внимание на взаимоотношенията и проблемите между българите и турците в региона, чифлиците и кафенетата. Петър Цветанов Любенов (1816 - 1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Автор на "Баба Ега" и "Самовили и самодиви". ... |
|
|
В настоящия сборник са включени три произведения на Свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история. Произведенията са: Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново). Самовили и самодиви (отпечатана през 1891 г. в София). Сборник с разни умотворения из Кюстендилско (отпечатана през 1896 г. в София). В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. ... |
|
|
50 лековити и чудотворни места. ... С новата си книга "Мистичните пътеки на България" Ирена Григорова ни повежда на пътешествие из 50 лековити и чудотворни места. Някои от тях са популярни, а други не чак толкова, но всички те притежават мистериозна и лечебна сила. Текстовете разказват преживяванията на авторката от първо лице и включват истории на хора, които са изпитали чудодейната мощ на тези обекти. В изданието ще намерите информация за: древни светилища; скални църкви и параклиси; манастири; пещери; чудотворни икони; празници и ритуали, свързани с изброените места. Ще откриете и карта, ... |
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някои плейъри, които не го поддържат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
|
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
Легенда от Кюстендилско разказва: Една бедна жена имала непослушни и вечно гладни деца. Омръзнало и да работи за парчето хляб, което никога не достигало на децата и, омръзнало и да оправя белите след тях и ги прокълнала, а самата тя се превърнала в птица уелькя /ухловица, улулица/. Но моментният гняв стихнал и тя досега търси децата си. Тази легенда е вдъхновила Теодосий Спасов да създаде силно въздействащата си пиеса “Уелькя”. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. И като че ли точно това отличава Теодосий Спасов. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и ... |
|
|
Ако за Витоша, Пирин, Рила и Стара планина към днешна дата се знае почти всичко, издадени са множество книги, брошури, диплянки, справочници и туристически карти, то за краищенските планини многохилядната читателска аудитория не знае почти нищо. Издадените след Освобождението на България от османско владичество досега книги или сборници за Краище са по-малко от пръстите на едната ви ръка. И забележете: винаги поотделно. Или само за Кюстендилско, или само за Трънско Краище. А цялостен, единен сборник, пътеводител или дори карта на Краище (за частта му на българска територия) досега в масов тираж не са издавани. Краище не ... |
|
|
Проф. д.ик.н. Васил Манов е роден на 16.01.1941г. в с. Долно село, Кюстендилско. Ръководител е на катедра "Маркетинг и строително планиране" и директор на Института за икономически анализи, експертизи и прогнози към УНСС . Кариерата си на икономист започва през 1966г. в днешния "Арсенал" гр. Казанлък, а научната си кариера - през 1969г. като научен сътрудник в научноизследователските институти на бившия Държавен комитет за планиране и Министерството на вътрешната търговия. От 1974г. е на научно-преподавателска работа в УНСС. Бил е зам.-декан и декан. Бил е зам.-ректор по научноизследователската ... |
|
|
Николина Пенева е известна като автор на духовна поезия, любовна лирика, сатирични стихове и епиграми. Нейни творби са били публикувани в регионални сборници с поезия и в периодичния печат: в. "Дунавска правда" и в съвременните "Стършел", "Уикенд", "Ретро", "Вестник за жената". По нейни стихове са написани песни и се изпълняват от русенски вокални състави. Афоризмите ѝ са излъчвани по програма "хоризонт" на БНР в предаването "Рано в неделя", рубриката "Законите на Мърфи". Николина Пенева живее в гр. Русе. Родена е в с. Коркина, ... |
