"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
"Какво е нужно, за да се направи добра проза? Със сигурност мъдростта на опита. С усъвършенстването на занаята. Но има още нещо - ненакърнимата свежест на чувството. Денка Илиева е запазила всичко това в себе си, запазила се е за голямата проза, запазила е и нас - от вечните ни страхове. Ето го животът - истинският! И ние нищо друго не можем да сторим, освен да го приемем без колебание, да го благословим и да му се радваме. Нейното писане, нейното вълшебстване, ако щете, е толкова леко, че текстът тече като бърза вода. Разбира се, това може да ни подлъже и ние да преминем през книгата лекокрило, без мисъл - едно ... |
|
|
Настоящата книга включва статии за Радой Ралин , Николай Кънчев и Любомир Левчев ; рецензии за Блага Димитрова , Добромир Тонев, Йордан Янков, Елка Няголова, Валентина Радинска , Виктор Самуилов , Николай Милчев, Павлина Павлова , Неда Антонова, Донка Петрунова , Александър Томов , Николай Табаков и още десетина известни имена на съвременната литература. Третият раздел е събрал интервюта с известни фигури от културния ни живот - Леда Милева , Валери Петров , Любомир Левчев и други. В тази книга няма клюки, но не е и академично четиво. Тя е едно калейдоскопично око към съвременната българска литература . ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност , която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора , посветено на съдбата на стопанския, политическия, ... |
|
|
В тази книга са събрани историите на 20 български момчета, превърнали се в прочути мъже, чиито постижения далеч надхвърлят границите на родината."България не е малка държава. Тя е толкова голяма, колкото големи са възможностите на нейните граждани. В тази книга са събрани историите на 20 български момчета, превърнали се в прочути мъже, чиито постижения далеч надхвърлят границите на родината. Тези деца са родени в най-различни условия - от малки селца до големи градове и столицата София. Някои са толкова бедни, че трябва още от съвсем ранна възраст да работят за прехраната си, други са имали късмета да израснат в ... |
|
|
Рисунъкът и темите на интервюираните художници са жизнени. Те няма да потънат в забвение. В книгата са включени интервюта с: Никола Манев Любен Диманов Стоян Цанев Милко Божков Христо Йотов Михаил Лалов Васил Стоев Иван Стратиев Майя Горова Богомил Живков Вълчан Петров Георги Липовански Пламен Бонев Проф. Десислава Минчева Долорес Дилова Васил Петров Леон Бабачев Проф. Стоимен Стоилов Доц. Николай Алексиев Огнян Боев Иво Масларски Мариела Табакова Валерий Пощаров Веселин Досев ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев . ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
"Редица са митовете и легендите за това какво сме дали на света ние, българите. В 50-те български открития и изобретения, които промениха света се постарахме да подберем истински значимите нововъведения, дело на българи, и да ви запознаем с тях. Едно е сигурно - българите имаме голям принос за развитието на човечеството. "И ний сме дали нещо на света", пише гордо Иван Вазов , визирайки азбуката ни - кирилицата. Това е едно от най-големите постижения на българите, но изобретенията ни изобщо не се ограничават с буквите или с киселото мляко. Наши учени са автори на технически изобретения, ... |
