Съставител: Елеазар Хараш . ... "Фана е състоянието на Бога, защото изчезналост значи съществуване в нищото, а битие значи умиране. Ние не сме се родили в този свят, а сме умрели и затова трябва да се върнем в Бога чрез фана. Фана е създаване на Бога отвътре. Фана е дар на преданата любов към Бога. Фана е неизразимият живот на безумните по Бога. Само изчезналият в Бога съществува, защото е в нищото. Фана прекрачва и този, и онзи свят, и вселената. Фана е тотално отстраняване на сътворението от булото. Във фана няма религия и наука, а само Бог. Чрез фана Бог ни дарява себе си. Фана е отвъд човешкия опит. Тя е дар на ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Незнайното ни е по-близко от знайното, но ние не го виждаме. Незнайното - тишината му е песен. Знайното е произлязло от незнайното, а незнайното - от неведомото, а то е мистерия. Незнайното те вижда. Незнайното лети без крила, но е по-бързо от всяка птица. Знайното се нуждае от опората на незнайното. Незнайното не го знаем, защото има покривало. Незнайното може да изненада всеки и всичко. Незнайното е повече приятел, отколкото враг. Незнайното излива потайност. Незнайното само свещеното ухо го чува. Незнайното променя възгледи. Незнайното извира от ядрото на нищото. Незнайното е ... |
|
"Когато посетих за първи път сестра Теофана, тя беше вече в напреднала възраст. С крехка и деликатна натура, на нея ѝ беше вече трудно да пазарува, та се налагаше, особено зимно време, нейни близки и приятели да ѝ помагат. Занесох ѝ плодове. За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя , до такава степен, че докато семейството ѝ нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близо до своя учител. Учителят ценял нейната преданост и духовната ѝ ревност. По повод на името ѝ казвал шеговито, но с добро чувство, ... |