"Звездните рейнджъри" е книга, променила научната фантастика завинаги. Философски трактат за войната и израстването или антиутопичен химн на милитаризма? Почитателите на Хайнлайн продължават да спорят и до днес. Важното е, че без тази книга военната фантастика не би съществувала в сегашния ѝ вид. Джони Рико израства като наследник на богата фамилия на Земята. Баща му е планирал целия му живот - след като завърши гимназия ще попътува малко, после ще мине през колеж, ще си намери добро момиче и накрая ще наследи семейния бизнес. Джони иска нещо друго. Нещо, което да извоюва сам. Затова почти на шега се ... |
|
|
"... корабът се движеше устремен напред, самичък сред нощната пустош, изминавайки светлинни години... Фамилиите създадоха нов стил на живот. Колкото до Ню Фронтиърс, формата му беше приблизително цилиндрична. Когато не набираше скорост, той се въртеше около оста си. Трябваше да създаде псевдотегло за пасажерите в него, хибернизирани близо до външните му стени. По протежение на оста и напред към кърмата, се намираха контролната зала, конвертерът и главният двигателен механизъм… Така или иначе, най-големите удобства бяха предвидени за децата... ... децата на Метусела... Потомство, което трябваше да промени хода на ... |
|
|
От автора на "Марсианецът" и "Артемида" - Анди Уеър . Грей знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания. Колегите му от екипажа са мъртви и докато спомените му се завръщат мъгляво, той осъзнава, че е изправен пред невъзможна задача. Съвсем сам на този малък кораб, сглобен набързо от всички правителства и космически агенции и запратен в дълбините на космоса, от него зависи да се справи със заплаха, която грози с гибел целия ни вид. И благодарение на един неочакван съюзник, той може би ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
