"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
Новият роман на Емилия Дворянова , носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
Изкуственият интелект (ИИ) е по-умен от човека. Той обработва информация със светкавична скорост и работи по определени задачи толкова целенасочено, колкото човекът не би могъл. ИИ вижда в бъдещето, предвижда резултати и прави изводи. Защо тогава толкова често прави грешки и защо тези грешки могат да са фатални за създателите му и за бъдещето на човешкия вид? Отговорът е: заради хората. Човек пише алгоритмите, които определят начина на работа на ИИ, и по тази причина тези алгоритми отразяват един несъвършен свят. Значи ли това, че сме обречени? В Страшно умен Мо Гаудат, автор на международния бестселър Solve for Happy ( ... |
|
Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984 , който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва лъжливите символи ... |
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
Как си представяте живота на Земята през 2054 г.? Свръхтехнологичен, свръхудобен и едновременно с това заплашван всеки миг от неизбежна екологична катастрофа? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек, за да бъде опазена планетата? Кои черти ще съхрани у себе си човечеството? "Летящата планета" е едновременно антиутопия и реалистичен сценарий, отговарящ на тези въпроси. Александър Ненов разказва за общество, което сляпо се води от законите на природозащитничеството. Науката е спряла да се развива, защото напредъкът води до изчерпване на ресурсите и до сигурен апокалипсис. Хората са жертвали прекалено ... |
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин , след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
Първа част. Съборът. Второ преработено издание. ... На Вселенски събор в далечната 2054 г. се събират хиляди представители на най-големите християнски конфесии. Целта е да се преодолеят различията и да се стигне до обединение в Църквата. Възможно ли е обаче да се надмогнат дълголетни разногласия, разделяли отделните църковни течения в продължение на две хилядолетия? Жива ли е още вярата, или други интереси определят бъдещето на църквата? Може би е дошло време сляпата религиозност да бъде изместена от една нова духовност? Една книга, в центъра на която са извечните въпроси пред всеки от нас. И най-вече: какъв е смисълът ... |
|
Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, ... |
|
Не можеш да победиш онова, което не познаваш. ... Мери Бекли живее в свят без лъжи. Родният ѝ Чикаго от десетилетия насам е град на ред и спокойствие, чистота и вежливост, просперитет и благосъстояние, на каквито никога преди не се е радвал. Малко след смъртта на майка си обаче, Мери открива странни неща и започва да задава въпроси, но сякаш целият свят е глух за тях. Постепенно девойката осъзнава, че съществуват тайни, които властта крие от обикновените хора и разбира, че думите и знанието съдържат сила, способна да промени хода на историята. Привидно нормалният ѝ живот се преобръща и тя трябва да реши какво ... |