В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякаде по света. Понеже е в PAL формат някой плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"В репертоара за китара няма много композиции в рондо форма. Тя не се използва особено от композиторите на XX век и нашето съвремие. Рондо капричозо на Росен Балкански е брилянтен образец, разкриващ колко интересна и дори завладяваща може да бъде рондо формата в наши дни. В темата на пиесата има много модулации и постоянна смяна на окраската - както например понякога през април небето сменя своя цвят на всеки пет минути. Тук думата капричозо придобива свой собствен, конкретен смисъл, обозначаващ постоянно променящото се настроение. Хармоничното, мелодично и ритмическо богатство па темата позволява на Балкански да не ... |
|
|
"Когато за пръв път чух музиката на Росен Балкански, останах очарован от нейната сила и живост, от неговата особено рядка дарба да придава на музикалната форма и строеж характеристики с много широк диапазон. В Балканска соната Балкански доказва със своето майсторство, че е една от истински новаторските композиторски личности. Що се касае до силата на експресията, свежестта и изразителността, а така също и със своите нововъведения в китарните идиоми и изключителната техническа трудност, почти нито една пиеса не би могла да бъде сравнена с Балканска соната. Когато получих партитурата на тази соната с нейното ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Росен Балкански е автор на голям брой произведения за китара, някои от които се изпълняват на концерти и конкурси в България и на европейска сцена. Създава камерна музика за ансамбли с китара и други, както и аранжименти на класически творби за китарен оркестър Орфей, на който е солист от създаването му. Пише авторски песни по автентични български народни текстове, аранжименти и театрална и филмова музика. Първата си награда като композитор получава на конкурса Млад китарист през 1990 г. През 1992 г. получава втора награда на Втория академичен конкурс на АМТИ - Пловдив за Три миниатюри за китара и първа награда като ... |
