Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
Пет сценария за игрални филми, два от които са заснети. Тъй като са писани в различно време, някои са представени в широко възприетата сега сценарна форма, други са литературни, както се пишеха киносценарии преди години, но това не променя драматургичния заряд на съответната история."Светата книга започва с В началото бе Словото... - четири думи, отразяващи основен всемирен принцип, принципа на сътворението. И бидейки творение, в основата на всеки филм е Словото. То е началото и края, тъканта на филма, неговите кръв и клетки, неговата същност. Без Словото филмът не може да съществува, визията, ефектите и всичко друго ... |
|
Ревностна почитателка на комбинацията "черно и бяло", Круела де Вил - злодейката от "101 далматинци", в едноименния игрален филм изпълни една от своите големи мечти - да се сдобие с кожа на бял тигър. И наистина - само подобно бездушно и коравосърдечно създание би могло да поиска смъртта на което и да е от тези изящни животни, дарени с грацията на котка и изумрудени очи. Широко разпространени са заблудите, че белият тигър е всъщност сибирски или, че става въпрос за екземпляри-албиноси. Както при лъвовете, светлият им цвят се дължи се дължи на генетичен дефект, превърнал се в случая в ефект от ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... По тема от Петър Ступел. В изданието са включени: диригентска партитура; инструментални партии. "Зайченцето бяло звучи за пръв път в ефир през 1946 година по Българското национално радио. Бързо се превръща в една от най-обичаните и емблематични за съвременната българска култура детски песни. Автор на музиката е българският композитор Петър Супел. Автор на текста е поетесата Леда Милева . Идеята за написването на симфоничната фантазия базирана на популярната тема е на композитора Пламен Цветанов. Симфоничната фантазия е написана по повод 100-годишнината от ... |
|
Един сборник с фф - фамилна фантастика. Трима писатели, едно семейство, една книга. Колекция Шантави истории, при които грешката е неизбежна. Златимир Коларов - лекар, ревматолог, професор. Пише от детските си години - романи, разкази, новели. Досега е публикувал седем художествени книги и заснел с жена си седем сценария - един за игрален и шест за документални филми. За книгите и филмите си е печелил национални и международни награди. Валя Коларова - кинорежисьор, преподавател в НАТФИЗ Кр. Сарафов. И тя пише от детските си години: преди - разкази, сега - сценарии. Режисьор на един игрален филм, четири игрални новели ... |
|
В сърцето на девствена гора, пълна със странни и страшни вълшебни същества, се извисява старинен замък. Тук се ражда и пораства Роня, дъщерята на разбойническия главатар Матис. Тук я среща Бирк, синът на друг разбойнически водач. Двамата заедно ще преживеят необикновени приключения, за каквито едно дете само може да мечтае. Астрид Линдгрен (1907 - 2002) е родена в малка ферма в областта Смоланд, Южна Швеция. Книгите ѝ са преведени на 85 езика с общ тираж над 130 милиона екземпляра. Романът "Роня, дъщерята на разбойника" е публикуван през 1981 година. През 1984 г. е завършен игралният филм със същото ... |
|
Първа книга от поредицата "Забранената трилогия" от Кен Ниимура - забележителният художник, прочул се с "Аз убивам гиганти", "Хеншин" и "Умами". "Забранената трилогия" е поредица от три истории, чиито корени са заложени в популярни японски народни приказки, като Урашима Таро и Благодарността на жерава. В основата на всяка история е концепцията за табуто, а въпросите, които тя провокира, са: "Защо трябва да се спазват тези правила?" и "Кой и защо налага тези правила?". Тези всеобщи екзистенциални въпроси винаги са занимавали японците, особено писателите ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
На Полеке просто трябва да ѝ е хубаво! И освен това тя иска да има свои тайни, както приятелката ѝ Каро. Обаче всички знаят, че тя е влюбена в Мимун, че майка ѝ ще се жени за нейния учител, и че баща ѝ не живее с тях. Веднъж баща ѝ тайно взема пари от църквата, но Полеке не го издава - тайна първа. И когато той изчезва безследно, Полеке тръгва сам-сама да го търси - тайна втора. Ами третата тайна? О, Полеке знае какво трябва да стори, за да й харесва на този свят! Това е втората от петте книги в прочутата серия на Хюс Кайер за Полеке след "Заедно завинаги, амин", серия, за която ... |
|
Елизабет скоро ще умре, но малцина знаят за болестта ѝ - само лекарят и фризьорът ѝ. Случайна среща с дъщеря ѝ Коко предоставя шанс за споделяне на страшната тайна. Коко се мести да живее при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения. Миналото нахлува в настоящето с цялата безпощадност на спомените и съзнателно притулваните истини. Острите му ръбове са белязали героите така, както едно преминаване с детско колело през стъклена врата белязва завинаги тялото на Коко... Естер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на ... |
|
От авторът на "Врагът" и "Царството". ... В разстояние на няколко месеца, животът ме направи свидетел на най-страшните неща, които могат да се случат на един родител - да загуби детето си, и на едно дете - да загуби майка си. През зимата на 2004 г. Еманюел Карер и спътницата му в живота Елен прекарват ваканцията си в Шри Ланка, когато островът е връхлетян от разрушително цунами. Двамата се сближават с младо семейство, загубило четири годишната си дъщеря в катастрофата, и не се разделят с него до края на престоя си. При завръщането им ги очаква не по-малко тежка новина: сестрата на Елен - млада ... |