Завладяваща семейна драма и неразкрита досега любовна история, свързана с възхода и падението на покойния Алдо Гучи - човекът, отговорен за въздигането на легендарната модна марка. Спомени и събития, разказани от неговата дъщеря. Патриция Гучи е родена тайно: плод е на забранена любов, която би могла да доведе до дискредитирането на Алдо Гучи, нейния баща. Началото на шейсетте години на двайсети век е безметежен период за "Гучи" - задължителната марка за холивудските звезди и кралските величия, - но също така е и време, когато родените без брак деца в Италия са незаконни. Алдо не може да си позволи публичния ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Лора Кънингам е обладана от призраците на миналото. Единственото спасение от тях е да се затвори в малкия свят на любовта на Джак, на приятелството на Фий и на умението да създава уникални златни бижута. Това е всичко, от което има нужда - това и от всички червени обувки, които може да си позволи. До декемврийския ден, в който Робърт Блейк влиза в нейната работилница и ѝ поръчва да създаде най-красивата възможна огърлица за жената, която обича повече от живота - съпругата му Кат. Лора трябва да влезе в живота на богаташкото семейство, за да изработи седем амулета, които да разкажат живота на една невероятна жена, в ... |
|
Награда за литература на Европейския съюз 2019. Докато приятелят на Марта Макс постъпва в украинската армия, за да се бие във войната в Източна Украйна, младата жена - опитна ай-ти специалистка, която живее и мисли с термините на съвременните технологии (лъмбърсексуален, бохо, байкър, екофрик е най-малкото, на което читателят ще се натъкне), се опитва да се приспособи към новата ситуация, но трудно понася тежестта на социалния натиск и раздялата с Макс. До деня, в който заминава за Париж, където започва бурна връзка със студента Ксавие. Двамата заминават за Ница в деня на терористичния атентат на 14 юли, когато ... |
|
Игралки, залъгалки, броилки, приспивалки за дечица малки. Към диска има и книжка с текстове и картинки. ... |
|
"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
|
Колкото толкова Само колкото да запаля цигара, а слънцето да пробие мъглата, само колкото да си купя вестник, а продавачката да сгреши рестото, само толкова, за да видя потъналите спомени, да изнеса телата им, да им вдъхна живот, а сънищата да хукнат и изчезнат – лисици във въздуха на неспасяемото вчера. Милена Александрова ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен . "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Виж сега, моето момиче е за истинските истории на вдъхновяващи жени, които са били достатъчно смели да преследват целите си въпреки всички, които не са вярвали в тях. Вдъхновение за написване на разказите в сборника са познатите на всички ни фрази като: Виж сега, моето момиче... Това не е женска работа. Кой е мъжът ти, кой е баща ти? Избягвам да наемам млади жени като теб, защото ей сега ще забременееш и ще те няма две години. Идва важен клиент утре на среща в офиса. Облечи се по-така, да му се харесаме. Е, как не ти стига времето? Всичко е въпрос на организация, мила. Аз на твоята възраст не си оставях ... |
|
"Голямо междучасие. 20 минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ. Преди да вляза в учителската стая, минавам покрай нашия коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за самотни хора от Старческия дом. Вчера си купих една страхотна картичка, но се спирам за момент, за да се полюбувам отново на красотите, изработени от децата ни. Няколко шестокласници ме обстрелват мимоходом с един и същ въпрос, докато бързат за банички: – Госпожо...ъъъ...господине, колко имам на теста? Отговарям на всички по ... |
|
"Радане, братко, връщам ти снимките и картичките. В куфар ще ти ги предаде сестра ми. Решил съм ти да ги предадеш на деца в някое училище или другаде. Ти се знаеш с децата. Не бих желал да се затрият картичките. Нека знаят децата каква хубост има по земното кълбо. Голяма хубост е разпръсната по глобуса ни. Затова им кажи от мен, и от себе си им кажи, че е много хубаво човек да има приятели по тая земя. Много приятели по цялата земя." Заради тази поръчка на най-близкия му приятел Капитана отваря моряшкия куфар и заедно с илюстрованите картички от далечни страни дарява на децата чудни приказки - за чужди и наши ... |
|
Помните ли магнетичното очарование на "Танцьорката от Хива"? Дивата екзотика на Изтока, белязала необичайната съдба на тази жена? И в тази книга сцените от живота и се редят една след друга - тъжни, смешни, трогателно-наивни, на моменти сякаш обагрени от виденията на Габриел Маркес или езотеричните откровения на португалския гуру Паулу Куелю . Когато излиза "Танцьорката", мастити критици я обявяват за "литературна мистификация". Според тях не е възможно продавачка от битпазар да напише подобен текст. Няколко месеца по-късно и руските, и световните медии вече говорят за "феномена ... |