Господар и командир се среща с Игра на тронове и Карибски пирати. Векове наред тези на Трона на Базилиск са управлявали всеки континент, брутално поробвайки човешката раса. Сега, след безкрайни войни, трите човешки империи Офион, Велеса и Моджал са отблъснали демоничните дреху обратно в родината им и са се обединили за една последна, епична битка, за да ги победят завинаги. Предишните им опити са били неуспешни и дяволските оръжия и тъмната магия на дреху винаги са триумфирали. Базилиск остава незавладян. Начело на своята търговска флота, в името на хората Аластор Невелон и неговият син Креспин отплават към врага - ... |
|
|
Shelley's short, prolific life produced some of the most memorable and well-known lyrics of the Romantic period. But he was also the most radical writer in the English literary tradition of his day, a fiery political visionary committed to social change and progress. The generous selection in this volume represents the wide range of his writing, both poetry and prose. Arranged chronologically, the accompanying introductory essays set Shelley's works in their historical, social and political context. They provide a vivid insight into the life and times of this volcanic spirit whose inspiring voice called on the ... |
|
|
И Шели, и Сезан са имали сложни, достойни за фройдистки анализ, характери. Болезнено срамежливи, те били сподиряни от депресии, страхове, яростни изблици на чувства. И двамата притежават необходимия за творчеството егоцентризъм и неудържимия устрем към себеизява. И двамата искат да видят под невидимото. Шели търси символи, за да предаде неуловимите под видимата повърхност движения на мисълта - Сезан безразборно избира своите обекти, защото те са вторични спрямо самия акт на рисуването. Изображението в картините не може да засенчва динамиката на акта на сътворението. ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
