Магистралният човек е поетична книга от автора Матей Стоянов."Забравихме добрия, кротък делник. За звуците му весели сме глухи. Каруци пъстри в сънищата ни не пеят. Къде отиде онзи прах златист, по утринните пътища понесен? Забравихме въпроса "Закъде сте?" Матей Стоянов ... |
|
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |
|
|
"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка. Убеден съм, че тези ... |
|
|
Художник иска да пренесе острите сюжети от своите картини в реалността. Певец, покорил света с шеметните височини на гласа си, е забравен и прекопава градинки. Актьор отказва привилегии и обръща гръб на обществото. Плейбой от миналото се идентифицира с любимите си филмови герои. Обеднял, продължава да сънува своя уестърн. Поет не може да се прехранва със стихове и става боклукчия. Друг иска да съчетае поезията си с материално благополучие. Не успява. Творци, разминали се с признанието. Но живели не по-малко интересно от утвърдените. Имали "късмета" да зависят от хора, които свързват обновлението със забравата. ... |
|
|
"Намираме се в Париж, но действието може да се развива и във всяка друга столица, в редакцията на голяма радиостанция, където новините за различни инциденти и катастрофи, пожари, наводнения, земетресения, терористични атаки на ислямисти, банкови кризи, войни и дори планетарни катастрофи се "изливат" като безспирен порой, при това денонощно в ефира. В друг план - една тайна, окултна международна организация подготвя - при строга секретност! - голям проект за радикална промяна в живота на планетата: чрез контрол на информацията и създаването на един... "планиран хаос", на едно "превентивно" ... |
|
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
|
Ще проследим един живот, обхванал четири исторически събития - въстанието през 1923 година, партизанското движение, установяването на така наречената народна власт и разгрома на горяните. Героят на книгата има необичайно участие в тези борби. Няма да го видим въоръжен или със знаме в ръка. Заел се е с не по-малко трудна цел - да предотвратява конфликти. За да не се пролее кръв в мястото, където живее. Той е богат, успял човек. Но в зряла възраст го чакат изпитания. Идват управници, чието основно занимание е да търсят и откриват врагове. За да се настанят в домовете им. Това не подминава и образа, описан в тази книга. Той ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Дунав - обединени в литературата". ... "Книгата "Господин К. на свобода" е преди всичко почит към Франц Кафка. Тази книга парабола е свързана с важен момент в моя живот: емигрирането ми от Румъния през 1987. Когато пристигнах в Париж, преживях истински шок: шока от Свободата!В един прекрасен ден моят герой Козеф Й. е освободен от затвора, но за него свободата се оказва абсурдно, ненормално прогонване от света, към който е привикнал. Извън килията си, той се чувства напълно несигурен, измъчват го съмнения и той продължава да кръжи около затвора." Матей Вишниек Матей ... |
|
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
"В Артистично лято Матей Стоянов, авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип - столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един ... |
