Дискът представя малка част от богатото и разнообразно творчество на Андрей Врачански, неговите хора - само 17 от 52, като всяко едно от тях има своята история на създаване и е провокирано и вдъхновено от конкретно преживяване. "Моята годеница", заема особено място в творчеството на композитора и се превръща в емблематично. Еленините хора, са от любимите на автора и в диска може да чуете още пет от тях - "В детската градина", "Веселата тракийка", "Пелевунски моми", "Защо ме забрави", "Палавите внучки". Андрей Врачански (1915 - 1990 г.) е роден в с. Селановци, ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
|
След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник! Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
Първият най-голям меден духов оркестър за юноши в България. ... Богато илюстрирано издание на хромирана хартия, предназначено за любителите на историята на духовата музика. ... |
|
|
Компактдискът обединява в едно, благодарение на вдъхновената и искрена интерпретация на великолепния български пианист Боян Воденичаров, четири български композитори, представящи поколението от 80-те и 90-те години на ХХ век. Обединява ги естетическият им вкус, отношението към реалността, както и маниера на композиране, свързан с техники и композиционно мислене от края на века. С изключение на Георги Арнаудов, всички живеят и творят в чужбина, но разнопосочните им интереси и пътища се пресичат винаги в една точка, наречена България, където творчеството им е познато и уважавано. Впечатления от Испания - “Нощни пеперуди” на ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Известният български композитор, живеещ от много години в САЩ, е представен от "Гега Ню" със създадени през различни години камерно-инструментални произведения. Дискът дава представа както за разнообразните търсения на автора, така и за насоките на творческата му мисъл, търсеща винаги хармонията между форма и емоционално съдържание. Характерно е голямото разнообразие от композиционни похвати които авторът прилага; прави силно впечатление мелодиката му и начинът на разгръщането й в музикалното пространство. Всъщност, всеки който прослуша този диск ще получи представа за емоционалната същност на Милчо Левиев, който ... |
|
|
Албумът "Основите" е наистина основен за мен. В него са събрани най-любимите ми песни през годините, изградили моето отношение към музиката, а до голяма степен и към живота. Изпяла съм ги от все сърце и с много желание. Дано ви харесат! Косара ... |
|
|
Дуото Веско Ешкенази (цигулка) и Людмил Ангелов (пиано) е създадено през 1995 г. Двамата музиканти са родени в България, в семейства на музиканти. И двамата са завършили Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Л. Ангелов е учил при Константин Маркович, работил с легендарната Надя Буланже, а след дипломирането си В. Ешкенази е специализирал при световно признатия проф. Ифра Нийман. Всеки от тях е лауреат на престижни международни конкурси. Като солисти са се изявявали с известни европейски оркестри. Гастролирали са в много страни на Европа, Северна и Южна Америка, Азия. В момента В. Ешкенази е ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
