Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
|
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Известни изпълнители на народна музика в творчеството на композитора Атанас Илиев ... Ето, че и аз станах на 65 години. Не са малко. Обръщам се назад и правя някаква равносметка - какво съм постигнал, какво е минало до сега. А на тези години човек започва да се замисля и какво ще остане след него. Е, има с какво да се похваля. И като композитор и като диригент. Започнах като такъв в АНПТ при ОУ на МВР - Варна, след това в професионалния АНПТ "Варна". Като музикантен редактор на РТВЦ - Варна създадох фолклорното предаване "Въртяжка", което по-късно пренесох в Телевизионния канал 8. Всички, които обичат ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Това е първият музикален албум на женски народен хор "Цветница". В него са включени изпълнения на хора акапела, със съпровод на оркестър или орган, камерни изпълнения, както и изпълнения на солистките на хора - Иванка Илиева, Кичка Христова, Теодора Керанова и Христина Кателиева. Записани са творби на известни автори работещи в жанра на обработения песенен фолклор. Също и образци на българското църковно песнопение. За първи път в историята на обработения фолклор са създадени и се публикуват песни за народен хор и орган обработени от Атанас Илиев и те заемат особено място в албума. В известен смисъл този диск е ... |
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
|
"В репертоара за китара няма много композиции в рондо форма. Тя не се използва особено от композиторите на XX век и нашето съвремие. Рондо капричозо на Росен Балкански е брилянтен образец, разкриващ колко интересна и дори завладяваща може да бъде рондо формата в наши дни. В темата на пиесата има много модулации и постоянна смяна на окраската - както например понякога през април небето сменя своя цвят на всеки пет минути. Тук думата капричозо придобива свой собствен, конкретен смисъл, обозначаващ постоянно променящото се настроение. Хармоничното, мелодично и ритмическо богатство па темата позволява на Балкански да не ... |
|
|
Росен Балкански е автор на голям брой произведения за китара, някои от които се изпълняват на концерти и конкурси в България и на европейска сцена. Създава камерна музика за ансамбли с китара и други, както и аранжименти на класически творби за китарен оркестър Орфей, на който е солист от създаването му. Пише авторски песни по автентични български народни текстове, аранжименти и театрална и филмова музика. Първата си награда като композитор получава на конкурса Млад китарист през 1990 г. През 1992 г. получава втора награда на Втория академичен конкурс на АМТИ - Пловдив за Три миниатюри за китара и първа награда като ... |
|
|
"Когато за пръв път чух музиката на Росен Балкански, останах очарован от нейната сила и живост, от неговата особено рядка дарба да придава на музикалната форма и строеж характеристики с много широк диапазон. В Балканска соната Балкански доказва със своето майсторство, че е една от истински новаторските композиторски личности. Що се касае до силата на експресията, свежестта и изразителността, а така също и със своите нововъведения в китарните идиоми и изключителната техническа трудност, почти нито една пиеса не би могла да бъде сравнена с Балканска соната. Когато получих партитурата на тази соната с нейното ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
