Когато Виктор и Натали напускат Лондон, за да се завърнат в България, те не подозират, че съдбата ще ги отведе в сърцето на едно забравено лозе и рушаща се винарна. Сред старите каменни стени, ароматите на узряло грозде и мечти, отлежали като най-доброто вино, те започват нов живот - живот, в който корените, любовта и упоритият труд ще ги научат какво е истинско щастие. Заедно със своите деца и помощта на верни приятели, Виктор и Натали преоткриват забравени традиции, създават нови спомени и вдъхват живот на мечта, започнала преди поколения. Пътят им е осеян с предизвикателства, но и с малки чудеса: златни залези над ... |
|
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
|
Вечер край Струма В разгара на топлата вечер край малкото южно градче застанах на моста, под който Струма кротко си тече. Острият контур на планините се сменяше с акварелни стени и ставаше все по-прозрачен, докато мрака бавно го покри. Започна да се спуска от небето черната завеса от нови звезди. Светлинките шареха в реката, ухаеше на билки и треви. Владимир Гюров ... |
|
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |
|
|
Генезис За да ни има нас, са загинали звезди. Всичко се разпада и отново се твори. Може би някъде има памет за това! От човешка гледна точка, нужно е да е така. Владимир Гюров ... |
|
|
Чест и достойнство Какво означава думата чест? Изглежда съм забравил и не зная. Навярно тя не ни е нужна днес. Защо ли питам, вместо да си трая? Какво означава думата достойнство? Изглежда не мога точно да кажа. То е обратното на притворство. По-добре с пример да го покажа. Както кремъкът не прилича на глината, чест и достойнство не прилягат на сипай. Чест и достойнство е да браниш родината с упорство и увереност на самурай. Казано просто, казано ясно, с думите на един мечтател... Чест и достойнство са нещо прекрасно и то е да не си предател. Владимир Гюров ... |
|
|
Празник Колко хубаво и ведро стана тук, улиците станаха тихи и празни, няма ги убийците омразни, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, хората по улиците оцеляват и усмихнати се поздравяват, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, състезателите не се състезават, катаджиите гладни си остават, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро беше тук, сега със двеста жънат се житата, търкаля се във своята кръв раята, прасетата се върнаха от юг. Владимир Гюров ... |
|
|
Какво му стана на този свят? Какво му стана на този свят? Малко хора си държат на думата. Извърта се и беден, и богат. Всичко зависи от сумата. Какво му стана на този свят? Политиците ни искат война. Продадоха и последния танк, но нямат нищо общо с това. Какво му стана на този свят? Тука се търгува с правосъдие! Крадат се бизнеси, прибират се дела, простотията стана оръдие. Владимир Гюров ... |
|
|
Вулгарен роман. Родопите - сурова планина, в която тишината е по-силна от законите, а мъглата прикрива не само върхове, но и кръвни сметки. Тук престъпността няма нужда от градски шум. Тя се предава като наследство и избухва с невиждана родопска мъст. След изключителния успех на Не барай агата, Веселин Стаменов се завръща с продължение, което обещава още по-силни емоции. Родопският кръстник е роман за безмилостни предателства, внезапни обрати и край, който ще изненада дори най-закоравелия престъпник. Това е книга, която не просто се чете - тя се изживява. Силна, мрачна и непредсказуема, като самата планина. В нея ... |
|
|
В далечната Антарктида, където снегът блести като скъпоценни камъни, живееше малко любознателно пингвинче на име Пин. И приключенията започват... изпъстрени със силата на доброто му сърце, обичта към семейството и радостта винаги да се завръща у дома. А какво по-голямо богатство бихме завещали на децата си от безценните моменти заедно, изпълнени с уюта и топлината на любящото общуване, заредени с вълшебства и магия, които да ги водят уверено през приказката Живот... Книгата включва 16 приказки с QR код към всяка една, за истинско аудио преживяване. ... |
