Българската драматургия е първата история на нашата драма, която едва сега става достояние на читателската ни публика в превод на български език. В текста са застъпени изчерпателно основните периоди от развитието на сценичния дискурс у нас, започвайки с школските диалози и завършвайки с двайсетте години на XX век. Ценна е не само систематизацията на произведенията, но и оценката, обективирана от научния външен поглед на чешкия професор. ... |
|
|
Изданието включва номинациите за съвременна българска драматургия: Елена Телбис, Слон в стаята; Оля Стоянова, Пукнатини; Пресиян Кузов, Ръкавица. ... |
|
|
Изданието включва номинациите за съвременна българска драматургия: Екатерина Георгиева, Шишарки; Захари Карабашлиев, Лисабон; Стефан Иванов, Нечовек. ... |
|
|
Сборникът съдържа представянето и превода на две основополагащи в историята на турската драматургия пиеси - едноактната комедия "Женитбата на поета" (1860) от Ибрахим Шинаси (1826 - 1871), и драмата "Отечеството, или Силистра" (1873) от Намък Кемал (1840 - 1888). Изданието запознава със зараждането и началните стъпки на турската драматургия през втората половина на по-миналия век - исторически период, когато турци и българи са съставки на едно общо цяло, поради което предложените пиеси дават възможност да се проследят сходствата и различията в развоя на театъра и драматургията в двете съседни култури. ... |
|
|
Съставител: Яцек Копчински. ... Съвременната полска драма затваря героя в капана на историята, съдбата или безплодното живуркане като телевизионен зрител, но не го оставя без изход. Понякога този изход води през врата с надпис "достойнство", друг път - "сънища", "спомени" или "вяра". Най-често тя е под знака на играта, на "забавата". Тези "пърформанси" в дома или "в нашето дворче" възстановяват у героите на новите пиеси усещането за крехко щастие и макар и за миг - чувството за общност, което е красиво, а за читателите - заразително. ... |
|
|
"Тази книга не е историческа, не е история на българската драматургия на XX в. В нея няма прегледно представена периодизация на тенденциите, нито подробно поетическо описание на жанровете и идейните масиви. Не включва и всички значими автори на века, но пък включва някои периферни имена, чиито текстове ми се сториха любопитни за театралното мислене във времето на написването им. Тази книга представлява подстъп към история на българската драма - ако се възползваме от една метафора на Атанас Натев, изразяваща научния жанр на търсене на опорни точки за обобщения. Доколкото и до момента няма написана цялостна история на ... |
|
|
Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
Иглика Пеева е журналист, член на Славянската артистична академия. Автор е на 14 пиеси за театър и на 13 книги: 9 стихосбирки, фентъзи роман, сборник драматургия и 2 ръководства по нумерология. Има награди за журналистика, драматургия и поезия. Нейни произведения са превеждани на английски, испански, немски, френски, румънски, унгарски, полски, сръбски, турски и руски. "Небесна магистрала" е 14-тата и книга. ... |
|
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
"Ръкописът печели със своята яснота и стройност на изложението. Авторът последователно разглежда и анализира отделните елементи на документалния филм" драматургията, монтажа - като основен елемент на филмовия образ, възприятието на документалния филм. Емил Павлов демонстрира не само добро познаване на специфичната материя, но и способността да поднася всичко това достъпно, съобразено с равнището на подготовка на студентите. Структурата на ръкописа следва логиката на авторовата мисъл - да се върви по общите постановки към частния случай, да се започва от по-елементарното и да се търсят сложните проекции на ... |
|
|
Книгата може да бъде полезна като методическо помагало и за студенти, и за диригенти, които правят своите първи стъпки в професията. В книгата е представена една аналитична част със сериозни научни достойнства. Открояват се както дълбоките научни познания на доц. Варадинов, така и големият му практически опит като диригент."Темата (...) ни въвежда в лабораторията на доц. Варадинов, посочва важни моменти от специфичната работа на един диригент с певци и оркестър. Подбрани са по няколко знакови за идеите на доц. Варадинов откъси от различните музикално-сценични жанрове, които (...) извеждат тезисите на автора. (...) ... |
