|
|
|
В тази книга са събрани житейските разкази на историците от випуск {{~}}81 на Софийския университет - един изключителен курс. Изключително добър според преподаватели, изключително успешен според колеги, изключително „готин" в своите си представи и спомени. Дали защото на България са били най-необходими историци в нейната 1300-годишнина, или поради смяна на поколения в професията, почти всички са се реализирали в своята специалност, а онези, които са преминали в други сфери, продължават да се чувстват формирани от историческото си образование и са свързани с историческата професия. Тази книга е приятелско намигане към ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
|
България през мандата на президента Петър Стоянов . ... Йордан Василев , роден на 26 септември 1935 г., е литератор и критик. Един от основателите на политическа партия СДС, депутат в 7. ВНС и 36. ОНС. Основател и първи главен редактор на вестник "Демокрация". "Дори днес Петър Стоянов се намира в незавидна ситуация: представителите на левицата имат всички основания да не го обичат, защото той никога не е криел антикомунистическите си произход и възгледи... и май единствен от изявените български политици не е бил член на БКП. Днешните "десни" пък, въпреки че се отнасят към него уж с респект, се ... |
|
|
"Гласовете на прехода: Десните" продължава поредицата, подготвяна от екипа на "Института за съвременни дигитални архиви", в която са интервюирани ключови български политици от периода след 1989 г. Първият том, "Гласовете на прехода: Либералите", бе публикуван през 2011 г. Изданието в ръцете ви дава думата на представителите на българската десница, които са били партньори на фондация "Конрад Аденауер": СДС, ДСБ, Демократическа партия и Партията на свободните демократи. Показани са гледните точки на 24 политици: сред тях са някои от най-емблематичните фигури на десницата като Иван ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Луксозно двуезично издание на български и английски език. ... Албум с репродукции на Иван Милев. В изданието са включени 80 от най-представителните творби на художника, като внимателния подбор е направен от Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия и Пламен В. Петров, директор на Художествена галерия - Казанлък, който е и автор на встъпителната студия. В албума са включени и кратки спомени за художника от негови съвременници, илюстриращи по прекрасен начин самобитния му талант. В над половината от включените творби, Иван Милев създава атрактивна орнаментика със златен бронз - възпроизведен съвсем ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов . Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов . Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
