|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ... |
|
|
|
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В произведението се съдържат следните песни: Ако умра ил загина Йовано, Йованке Биляна платно белеше Борис Чангъров е роден през 1980г. в София. На 11 години започва да учи класическа китара. През 2002 година е приет в Университета за музика и изящни изкуства във Виена, където по-късно специализира "инструментална педагогика" и "поп и джаз китара". Създал е над 100 композиции и аранжименти за китара, тамбура, пиано, орган, както и специално създадени музикални съпроводи към литературни рецитали, театрални представления, модни ревюта, телевизионни предавания, документални и игрални филми. ... |
|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур&# ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Компактдискът е събрал 15 много известни и обичани от публиката миниатюри между които “Аве Мария” на Бах-Гуно, “Любовни мечти” от Лист, “Човекът когото обичам” от Гершуин и др. Подбрани и аранжирани от диригента и композитора Жул Леви, някои представляват негови транскрибции, в които включва и солисти като например - пианистът Майер Франк в “Любовни мечти” и “Аве Мария”, “Малагуеня” от Албенис - със соло чело (Иванка Бонева), “Песен” от Панчо Владигеров със соло цигулка - Йосиф Радионов и др. Камерният колегиум “Симха” (от иврит - веселие, радост) е състав към Организацията на евреите в България “Шалом”, включващ отлични ... |
