„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
|
|
Сборник разкази на писателя Емил Константинов. "Той знаеше, че сега ще започне любимата му песен и усили докрай силата на звука. Чу първите акорди на "Rock "n" roll damnation" и натисна яко педала на газта. След малко погледна скоростта - стрелката бързаше към края на километража. Хвана здраво волана, като постави ръцете си на “един без четвърт”. Мина в средата на магистралата и започна да се опиянява не само от изпълнението от AC/DC, но и от спринтиращия срещу него асфалт. Крайпътните рекламни платна профучаваха подобно на забързани филмови кадри и се стопяваха мигновено." Емил Константинов ... |
|
|
Не е четвъртата поетическа книга на Александър Христов, автор на Крайпътна обител (2017), До първата сянка (2021), Ако мястото е време (2022). Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра Българска литература, ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Носител е на награди за поезия, белетристика, критика. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански и немски език."Вниманието е оръжие, когато сирени като великани стъпкват работливите мравки на мислите и мъртвите потъват като вино в големите гърла на малки екранни говорители. Приласкават пияни призраци на измислени голиати и давидовци. Няма ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
Медицинско чудо - така им изглеждам на специалистите: ходи, на вид прилично, дори вижда. А е с диабет от четирийсет и девета! Не го давам бодрячески, просто няма начин! По цели дни, дори по месеци, съм смазана, зла и мрачна. Но чакам да ми мине и някак минава. И се опитвам да се гордея, че живея почти като всички жени: майка - добра и недотам, обслужващ персонал в кухнята, някакъв бачкатор на заплата, дама в обществото и любовница на мъжа си, защото съм... еднолюбна. Но иначе може и да пофлиртувам, щом ме харесват - защо не! Когато ми падне - танцувам, плувам, катеря се по планините, ходя на гости и тогава ме връхлита ту ... |
|
|
Сбъдването на най-съкровената ѝ мечта се превърна в най-мрачния ѝ кошмар... "Искаш ли да бъдеш богата? По-богата, отколкото в най-смелите си мечти?". Този въпрос задава Джаксън, тайнственият непознат, на двайсетгодишната Лу Ан. Той има предложение: гарантира ѝ голямата печалба от националната лотария. Тя трябва само да си купи билет. И да получи сто милиона долара на пищна церемония в Ню Йорк. Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е неин баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря ѝ да има по-щастлива съдба. Лу ... |
|
|
Предобедно говорене на пейка. Пенсиониран съученик мисли на глас (без да го погледне). До смърт е уморен от къртовския труд на сънуването. Сънувал все същия безлюден град. Напразно търсил къщата си. Усещането за безадресност всеки път го стряскало от сън. Нощем в мътния фокус на хлътналата му памет – подписът, с който се отписал от се бе си, и как продължил негативно просветлен, жива попивателна, а мастилото отказвало да съхне. Конецът накъсан. Нямало „защото – затова“. Липсата на хронология под държала лошата памет (а нали паметта е присъдата на съвестта). Миналото – ребус от произволни тълкувания. Ще му се да бъде ... |
|
|
Актуализирано издание от декември 2024 г. ... С наредбата се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при: планирането и застрояването на урбанизираните територии; застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и други; проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат ... |
|
|
През 1983 Били Андерсън, Трой Карпентър и Мелъди Уайз от колежа Йорк в Пенсилвания потеглят с кемпер по шосетата из Западна Вирджиния. Задачата им за курса по американистика е да заснемат документален филм за саморъчно изработените крайпътни мемориали на жертвите на катастрофи в този район и да анализират произхода им. Изглежда, че ги очаква вълнуващо приключение, намекнато от преподавателя им: Ако се вгледате достатъчно внимателно, ще откриете невъзможното. Не след дълго обаче започва да ги обзема тревожно предчувствие. Задминава ги ухилен велосипедист с окървавено лице, сякаш покрито с червена маска, една нощ някой ... |
|
|
Къси разкази с неочакван край, неочаквани продължения и преплитане на действителността и конструктите на идеите."Духът на Иван бродеше от незапомнени времена на прага между света на мъртъвците и този на живите. Той бе принуден да изпълнява важната задача да плаши живите и всяка година в определени дни като Вси светии, Сирни заговезни и други празници ставаше особено активен, не защото му беше особено приятно, а защото нямаше много голям друг избор. Той изпълзя изпод един голям крайпътен камък, където му бе приятно да се крие и тръгна по улицата. Край него минаха деца облечени като кукери, които подрънкваха с едри ... |
|
|
Сега, владеещ Среднощното острие, Джак Съливан и тайфата му яростно търсят злодея Тръл и неговата армия от скелети. Времето не чака: врагът е започнал да изгражда Кулата - портал със силата да доведе Резох Древния, Разрушителя на светове, в нашето измерение. Оборудвани с решаваща улика, открита от Джун в нейната Дива битка, групата прави най-невъобразимото: оставят Уейкфийлд зад гърба си и се впускат в... епично пътуване! Това включва гърмяща музика, кичозни крайпътни атракции, хапване, хапване, хапване, опасни отклонения и множество зомбита и чудовища на всяка крачка. Но това не е обикновено постапокалиптично шляене. ... |
|
|
Най-после българският читател може да намери в книжарниците сборник със стихове на Гриша Трифонов. Книгата "Архипелаг" спечели Конкурс на Министерство на културата и е издание на Литературен кръг "Смисъл". Гриша Трифонов (1955 - 2015) е поет, писател, журналист и издател, композитор на много песни по стихове на популярни български поети. Носител на националните литературни награди: "Южна пролет", "Георги Братанов", "Изворът на Белоногата", "Златен ланец", "Славейкова награда", "Иван Пейчев", и международната награда "Цвет радости" ... |
