Опити върху мисленето‑за‑другия. Това е сборник с тестове на големия френски философ хуманист Еманюел Левинас, писани от 1951 до 1990 г., които се явяват своеобразен ключ към учението на мислителя за етическите измерения на другостта. В тях той разглежда въпросите за страданието, любовта, религията, културата, справедливостта, човешките права, правната теория. „В страха за другия човек сякаш се откроява една безгранична отговорност, такава, от която никога не се освобождаваме, която не свършва в сетния миг на ближния, дори ако тогава отговорността се свежда единствено до отговора в безсилния сблъсък със ... |
|
|
Диляна Филипова е културолог, магистър по изкуства и съвременност (ХХ и ХХІ век) и доктор по културология. Учител е по дисциплините от философски цикъл и хоноруван преподавател в специалност "Културология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложеното изследване се вписва в интердисциплинарното поле на философията, теологията и различните изкуства с фокус върху понятието лице, разгледано като смислов център в общуването между Бога и човека в юдео-християнска перспектива. Изследването борави с концептуални инструменти и мотиви на Мартин Бубер, Макс Пикар, Еманюел Левинас, Ханс Урс фон ... |
|
|
Антологията представя извадки от произведения, принадлежащи към основните направления на философската логика в руслото на континенталната традиция: спекулативната, диалектическата, трансценденталната, феноменологическата и херменевтическата логика. За първи път се публикуват на български език откъси от Хусерловите Логически изследвания, Формална и трансцендентална логика и Опит и съждение, както и от Хайдегеровия труд Метафизически начала на логиката от изходната точка на Лайбниц. Александър Гънгов е професор по логика и континентална философия с преподаване на английски език в катедра Логика, етика и естетика на СУ Св. ... |
|
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
